О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София , 07.01.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №7410 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. В. от [населено място], с процесуален представител адв.Д.Н., срещу определение от 12.09.2013г. по гр.д.№8620/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на В. В. за тълкуване на постановеното по делото въззивно решение.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на В. В. за тълкуване на мотивите на постановеното по делото въззивно решение в частта по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, по съображения, че може да се иска тълкуване на диспозитив, но не на мотивите на съдебното решение. В молбата до въззивния съд В. посочил, че съдът е приел в мотивите на решението, че през процесния период не е оставал без работа, но другата страна оспорвала това като твърдяла, че не е бил на работа.
Определението е правилно.
На тълкуване подлежи диспозитивът на съдебния акт, тъй като тълкуването предпоставя неяснота, противоречие или двусмисленост на съдебния акт, която прави същия неизпълним. Мотивите не подлежат на тълкуване, както правилно е прието с обжалваното определение. Мотивите могат да служат само за указание при тълкуване на диспозитива /определение №647 от 245.06.2010г. по гр.д.№582/2010г. на ВКС, ІІІг.о., определение №431 от 28.06.2011г. по т.д.№ 844/2010г. на ВКС,ТК и др./. В случая с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. В. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Молбата за тълкуване в случая не се съдържа доводи за неяснота, противоречие или двусмисленост на решението за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение; нито се твърди несъответствие на диспозитива с изявената воля на съда, а напротив – сочи се, че съдът е приел, че ищецът не е оставал без работа и затова е приел, че искът за обезщетение за оставане без работа е неоснователен. Искането трябва да се отнася до тълкуване на изявената воля на съда, а не до неговите фактически и правни изводи, както в настоящия случай – искането се отнася до извода на съда за наличието или не на една от предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за оставане без работа /оставането без работа през процесния период/, респ. до извода на съда, че при липса на тази предпоставка искът за обезщетение е неоснователен независимо от незаконността на уволнението. При тълкуването на решението не може да се стигне до пререшаване на спора. Решението на съда за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне поради неоснователност на иска за обезщетение поради това, че служителят не е останал без работа след уволнението, е ясно и ако то е неправилно, страната е могла да иска отстраняване на допуснатия порок по реда на инстанционния контрол.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.09.2013г. по гр.д.№8620/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на В. В. по чл.251 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: