6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 07.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5072 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. К. Ф. от [населено място], представляван от процесуалния му представител адв. К. М., против въззивното решение № 166 от 24 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 186 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2015 г., с което е отменено решение № 55 от 26 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 648 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2014 г. и вместо него е развален сключеният между Ю. Ф. А. и Ф. на 18 февруари 2005 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение, постановено е връщане на имота, предмет на договора, на ищеца Ф. И. А. от [населено място], и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът е извършил неправилна и непълна преценка на доказателствата, избирателното им използване, за да се обоснове противоположен на първата инстанция извод по спора, с придаден на свидетелските показания смисъл различен действителния, и без да се обоснове превратното им тълкуване. Сочи се неотносимостта на обстоятелството, че прехвърлителят и касаторът никога не са живели в едно домакинство, тъй като са поддържали близки отношения. Като неясено е счетено защо, въпреки че приема, че изпълнение по договора има, съдът е заключил, че лице по изпълнението не е касаторът, а незаплащането на разходите за хосписа и погребението на прехвърлителя не е по вина на касатора, тъй като той е препятстван от близки на прехвърлителя, което поставя прехвърлителя в забава. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускането му по всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Ф. И. А. от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Д. М. и адв. К. Л., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество я счита за неоснователна.
Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства приема, че прехвърлителят за времето между сключването на процесния договор и смъртта си е живял преимуществено заедно със сестра си и тя е полагала грижи за него, докато приобретателят е учил в Турция и между двамата не са били установени близки взаимоотношения, но прехвърлителят е посещавал родителите на приобретателя в [населено място] и там бил посрещан и нагостяван, понякога получавал месечни суми от касатора и почерпка в баничарницата на тъщата му, когато е бил в града. Разходите за облекло, лекарства, вода и електричество в процесния апартамент са поемани от прехвърлителя, а за отоплението с дърва е заплащано от сестра му, която е заплатила и разходите за погребението. Разходите по лечението на прехвърлителя след разболяването му и пребиваването му в хоспис са поемани от близки на ищеца, а за осигуряване на автоматичен кръгов съшивател от касатора. Съдът приема, че за периода на договора касаторът инцидентно и частично (в някои случаи чрез свои близки) е изпълнявал задълженията си по него, като не е прието за доказано категорично, че касаторът е давал всеки месец суми за издръжка, а даването на пари не изчерпва поетите лични задължения за храна, медикаменти, облекло, топливо и др., освен че трансформирането на издръжката и гледането в паричен еквивалент става само по изключение и такова не се установява. Заключено е, че е налице значително неизпълнение на поетите задължения, равно на пълно неизпълнение. Изрично се сочи, че дори и наследодателят на ищеца да е бил удовлетворен от положените грижи, тази негова преценка не лишава негов наследник да иска разваляне на алеаторния договор.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът задължен ли е съдът да обсъди всички доводи и събрани по делото доказателства или е достатъчно да коментира в решението си само тези, които обосновават тезата му, респективно крайния му извод. Твърди се, че въпросът е разрешен в нарушение на практиката на ВКС, изразена в т. 19 на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, възприета от ВКС и в решение № 791 по гр.д. № 3697/2008г., ІV г.о. Според цитираното ТР, при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. ВКС приема по тези съображения, че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, а непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. В разглеждания случай въззивният съд е подложил събраните пред първата инстанция доказателства на собствена преценка, но е достигнал до различен извод по тях от направения от първата инстанция. Не може да се приеме, че съдът е действал в случая като контролно-отменителна инстанция, тъй като е изложил своите съображения по спора. Ако всъщност касаторът е твърдял, че доказателства са били пренебрегнати или неправилно тълкувани, то по отношение на това съдопроизводствено нарушение е следвало да бъде поставен конкретен правен въпрос, като липсата на такъв по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд прави допускането на касационния контрол невъзможно.
Поставят се въпросите следва ли изпълнението на алеаторния договор да се преценява съобразно конкретните нужди на прехвърлителя, и извършената от съда преценка на доказателствата по делото за установяване на правно-релевантните за спора факти и тяхното подвеждане под хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД изисква ли съдът предварително да установи обема на дължимата грижа и издръжка, тълкувайки клаузите на договора, от гледна точка на нуждите на конкретния кредитор (в случая – покойният Ю. Ф. А.). Касаторът твърди, че по тези въпроси съдът е нарушил практиката на ВКС, изразена в решение № 863 по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о., решение № 494 по гр.д. № 642/2011 г., ІV г.о. и решение № 26 по гр.д. № 5522/2007 г., ІІ г.о. В първото от сочените от касатора решения ВКС сочи, че специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Изрично е заключено, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Във второто цитирано решение при разглеждане на спора касационният съд сочи, че съгласно установената практика, задължението на приобретателя да осигурява издръжка включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. В решението на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, се приема, че за да прецени налице ли е неизпълнение на договора, съдът следва да прецени обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на договора; да дефинира същността на поетото задължение за гледане и издръжка, съпоставено с конкретните нужди на кредитора, като съобрази възрастта му и здравословното му състояние в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение. За разглеждания случай следва да се приеме, че въззивният съд не е нарушил практиката на ВКС по посочените въпроси, тъй като уговореният със самия договор обем от грижи и издръжка включва осигуряване на всичко, от което прехвърлителят се нуждае – храна, медикаменти, облекло, топливо и други, съдът е взел предвид конкретните му нужди от обгрижване и пари, като дори за даваните суми е прието, че е доказано спорадично изпълнение и то без установена необходимост от трансформиране на издръжката и гледането в паричния им еквивалент. Твърдението за пълно изпълнение на задълженията, включително осигуряване на медикаменти, консумативи, храна, пари и други до последния ден на прехвърлителя в болничното заведение, и то въпреки противодействието на роднини на прехвърлителя, следва да е свързано с процесуалноправен въпрос за тълкуването на свидетелските показания, какъвто не се поставя.
Пита се след като приживе прехвърлителят не е дал никакъв повод да се смята, че е недоволен от начина на изпълнение на договора, респективно – приживе е приел престацията на приобретателя като достатъчна и се е считал за удовлетворен, може ли ищецът да иска разваляне на сключения между наследодателя му и касатора договор. Сочи се, че по този въпрос въззивният съд е нарушил практиката на ВКС, изразена в решение № 863 по гр.д. № 134/2009 г., ІV г.о., и решение № 494 по гр.д. № 642/2011 г., ІV г.о., в които е прието, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Тълкуването на ВКС в посочените решения е с оглед преценката на основателността на искането, а не на допустимостта на предявяване на иск в подобна ситуация, както е видно и от самите решения на ВКС. Същевременно, както е посочено от ВКС в решение № 285 по гр.д. № 1328/2009 г., ІV г.о., легитимиран да предяви иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при неизпълнение на задълженията на приобретателя, е прехвърлителят, в чийто патримониум правото на разваляне е възникнало, а ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то е наследимо и може да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. Това принципно разрешение е в съгласие и с разбирането, поддържано в съдебната практика и намерило израз в ТР № 30/1981 г., ОСГК, т. 3, и възприето и в решение № 346 по гр.д. № 341/2010 г., ІV г.о., ВКС. По изложените съображения не може да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на практиката на ВКС.
На последно място се поставя въпросът задължен ли е съдът да съобразява разпоредбата на чл. 124, ал. 5 СК при произнасянето си по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въпросът не е обуславящ за изхода на спора, тъй като не е бил предмет на разрешаване от страна на въззивния съд. Питането е по-скоро свързано с изводите на първата инстанция, без довод за осъществена дължима грижа на дете към родител да е бил навеждан от страна на касатора в процеса. Това е явно и от поведението на касатора във въззивното производство, в което е заявено както в отговора на въззивната жалба, така и в писмените бележки, че закупуването на различни медикаменти/консумативи за прехвърлителя от близките му, е тълкувано погрешно, тъй като от една страна те са свързани със заболяването на прехвърлителя, а от друга приобретателят не е могъл да забранява на никой да купува медикаменти и консумативи, както и че доколко тези медицински материали са били относими към заболяването на прехвърлителя е от компетенциите на медицинско лице. Затова следва да се приеме, че касаторът и по този въпрос не е обосновал допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 166 от 24 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 186 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: