ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
София, 08. януари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4117 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 143/12.07.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 289/2018, с което е отменено решение № 325/12.03.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2868/2017, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати сумата от 4.000 лева обезщетение на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът К. С. М., представляван от адв. Д. З. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и по-специално, когато е наложена мярка за неотклонение подписка при обвинение за тежко престъпление и за задължението да се вземе предвид критерият икономически растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е образувано наказателно производство и e привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1, алт.1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“ и е внесен обвинителен акт срещу ищеца и още 5 други лица. Ищецът е бил признат за невиновен с оправдателна присъда на 14.04.2015 г. по нохд № 6096/2014 по описа на ПРС, която след подаден протест е отменена с решение от 3.11.2015 г., като делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане е образувано нохд № 7275/2015 по описа на ПРС, по което отново е постановена оправдателна присъда на 19.05.2016 г., която след протест е потвърдена с окончателно решение на въззивна инстанция от 25.11.2016 г. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, установени с показанията на разпитаните свидетели и заключението по съдебно-психиатрична експертиза. При определянето на размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид: обвинението срещу ищеца за тежко престъпление (наказуемо с „лишаване от свобода“ до 10 години и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност); развилото се пред две съдебни инстанции производство (повторното разглеждане на делото е довело до несигурност и постоянен страх за ищеца); обществено икономическите условия на живот за времето на водене на наказателното производство, които също обуславят завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е съобразил и обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди: продължителността на наказателното производство (приключило в разумен срок – 2 години и 6 месеца), взетата най-леката мярка за неотклонение “подписка”, която не е ограничила личната му свобода (не е доказано да е ограничено правото на придвижване на ищеца – няма данни да е поискал разрешение и такова да е отказано); липсват доказателства за претърпени вреди във връзка с медийното отразяване от ищеца и семейството му, както и за настъпили усложнения или здравословни проблеми, освен обичайните неудобства и притеснения (без настъпили промени в чисто личностен план, в социален, семеен и професионален план, нито влошаване на здравословното и психическото му състояние). Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 4.000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. В този смисъл е и приложената от касатора съдебна практика на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на № 143/12.07.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 289/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.