О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 08.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1343 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. А. И.,представлявана от адвокат М от гр. В. е обжалвала решението на Варненския окръжен съд от 29.04.2008г по гр.д. № 735/2008г,с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 11.02.2008г по гр.д. № 3002/2007г. С това решение районният съд отхвърлил искът й предявен на правно основание чл.45 ЗЗД срещу К. З. С. за сумата 10 000 лева ,представляваща претендирано от непозволено увреждане обезщетение за претърпяни имуществени вреди.
В изложението по допустимост на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд се поддържа,че материално правните въпроси за непозволеното увреждане били разрешени в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата в страната и че едно решение на ВКС по настоящето дело би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-т.е. че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост прие следеното:
На първо място следва да се отбележи,че в изложението не се съдържат конкретни основания за допустимост за касационно обжалване на въззивното решение, а най-общо се поддържат всички основания и най-общо се сочат решения на ВС-Р № 3204/74г по гр.д. № 2222/74г 1 Г. О., Р по гр.д. № 744/2004г на Окръжен съд гр. В., Р от 18.12.2002г по гр.д. № 453/2001г на Районния съд в гр. Д.. Страната-касационен жалбоподател не е посочила кои материално правни или процесуално правни въпроси са били разрешени в противоречие на практиката на съдилищата или на ВКС,или по тях да не е имало въобще съдебна практика,или е имало създадена неточно тълкуване на съдебна практика,или е било необходимо осъвременяването й с оглед измененията в законодателството и обществените отношения. Не е посочила въпросът при който законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде нова практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпилите законодателни или обществени промени.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начала в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата по допустимостта и това произхожда от разпоредбата на чл.284 ал.1 т.3 ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване,без да бъде посочен конкретния материално правен или процесуално правен въпрос от значение за изхода на делото,както и на основания,различни от формулираните в жалбата.. Касационният съд не може и не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на жалбоподателя,както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По настоящето дело решаващият съд е отхвърлил искът,предявен от Т. А. И. срещу К. З. С. за присъждане обезщетение за претърпяни от представената при отчуждаване на недвижим имот молба-декларация с вх. № 7* от 23.12.1988г,имуществени вреди-била лишена от възможността да бъде обезщетена с жилище и за това предявила иска си като частичен в размер на 10 000 лева заедно със законната лихва от датата на исковата молба-16.04.2007г до окончателното й изплащане.
Варненският окръжен съд приел,че след като ищцата е имала друга възможност да бъде обезщетена и тя не се е възползвала от нея,липсвала причинна връзка между подадената през 1988г молба-декларация с представен нотариален акт на името на титуляра на недвижимия имот ответника К. З. С. и претърпяните от това че не била обезщетена с апартамент,имуществени вреди.
В производството по допустимост на касационното обжалване,Върховният касационен съд няма правомощия да се занимава с проверка законосъобразността на обжалвания съдебен акт,който е въпрос за правилността му по чл.281 т.3 ГПК и това е едва след приключване с положително определение проверката по допустимостта на касационното обжалване. А както се посочи по-горе,посочените решения най-общо третират въпросите за непозволено увреждане и пряко не се отнасят до конкретния случай.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 29.04.2009г по гр.д. № 735/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: