О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 12.01.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети януари, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1347 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община В. срещу въззивно решение № 267 от 17.07.2009 год. по гр.д. № 569/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд от 8.05.2009 г. по гр.д. № 461/2009 г., с което уволнението на Д. Н. М. е признато за незаконно и е отменена заповед № 326/9.12.2008 г. на кмета на Община В. Т. , с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, като незаконосъобразна и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “медицински фелдшер” в Дом за деца “П”.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. М. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от Д. М. срещу Община В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с М. по чл.328, ал.1, т.12 КТ, тъй като не е налице соченото в заповедта основание – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Изложил е съображения, че обстоятелството, че М. не е бил член на съсловната организация, въведеното с § 1, т.1 от ЗСОМСААПС като изискване за упражняване на професията медицински фелдшер не съставлява обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ, а е основание за уволнение при друг фактически състав.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК- тълкуването на понятието „обективна невъзможност“, като основание на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, е от значение за точното прилагане на закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Не е обосновано в изложението, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, че за прилагане на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ се изисква наличие на нова обстановка, настъпили нови обстоятелства, които да правят невъзможно изпълнението на трудовия договор. Изложените от жалбоподателя твърдения касаят неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон. Това обаче са основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но те не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 267 от 17.07.2009 год. по гр.д. № 569/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :