ОП РЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
София, 13.10.2008 год.
ВЪРХОВЕНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД. ГК, III го. в закрито
заседание на седми октомври, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова Марио Първанов
при секретаря прокурора
съдията Богданова гр.д
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д.
Т. от гр. С., чрез процесуалния му представител-адв. Ст. М. срещу въззивно решение № 535 от 25.01.2008 год. по гр.д. №. 1099/2007 год. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решението на Самоковския районен съд от 3.08.2007 г. по гр.д. № 52/2007 г. в частта му, с която са уважени предявените срещу Б. и С. Т. искове за предаване владението върху 1/6 ид.ч. от следния невижим имот, находящ се в гр. С. приземен етаж- мазе с площ от 120 кв.м., част от двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ № 6* с площ от 586 кв.м. и е отменен н.акт № 81/2000 г. до размера на 1/6 ид.ч. от удостоверените в него права, като е постановено ново, с което исковете са отхвърлени.
Касационната жалба е депозирана на 7.03.2008 г. и съгласно § 2, ал. З ГПК подлежи за разглеждане по реда на ГПК в сила от 1.03.2008 г.
В изложението по чл.284, ал. З, т. 1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Счита, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
В писмения отговор, прилодписан от адв. Св. Сърбова ответницата С изразява становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, III го. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационното обжалване не следва да се допусне поради
следното:
Не е налице основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Същественият материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е възможността да се придобие по давност останал в наследство недвижим имот- чл.79 ЗС.
Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС изразена в решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 740/2002 г., решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр.д. № 500/2003 г. на ВКС, I го., решение № 600 от 20.10.2003 г. по гр.д. № 300/2003 г. на ВКС, I г.о. и решение № 734 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 1526/2005 г. на ВКС, IV г.о.
Посочената практика е относно придобиване право на собственост от сънаследник върху сънаследствен недвижим имот на оригинерно основание. Постоянната практика на ВКС, включително и в посочените решения по този въпрос е, че при доказано от страна на сънаследник упражняване на явно, необезпокоявано, нескрито владение в продължение на 10 години, с намерение за своене, което е противопоставил на останалите сънаследници, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. В случая решението на въззивния съд не е в противоречие с цитираната практика. За да отхвърли предявеният от касатора ревандикационен иск въззивният съд е приел за доказано възражението на ответниците за изтекла придобивна давност. Приел е, че са осъществени елементите от предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание по отношение на ответниците и същите са придобили наследствената идеална част на касатора по давност.
Не е налице и основанието по чл.280, ал. 1,т. З ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280,ал. 1,т. З ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведеното в касационната жалба основание предпоставка за допускане на касационното обжалване е наличието на съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай касаторът бланкетно е посочил хипотезата на чл.280, ал.1,т. З ГПК без да обоснове наличието на основанието по т. З, а именно относно точното прилагане на кой закон и развитието на правото дължи произнасяне Върховния касационен съд.
В изложението към касационната жалба не е посочено кой е същественият процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, който е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 535 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 1099/2007 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решението на Самоковския районен съд от 3.08.2007 г. по гр.д. № 52/2007 г. в частта му, с която са уважени предявените срещу Б. и С. Т. искове за предаване владението върху 1/6 ид.ч. от следния невижим имот, находящ се в гр. С. приземен етаж- мазе с площ от 120 кв.м., част от двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ № 6* с площ от 586 кв.м. и е отменен н.акт № 81/2000 г. до размера на 1/6 ид.ч. от удостоверените в него права, като е постановено ново, с което исковете са отхвърлени.
Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 535 от 25.01.2008 год. по гр.д. № 1099/2007 год. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решението на Самоковския районен съд от 3.08.2007 г. по гр.д. № 52/2007 г. по описа на същия съд в частта му, с която са уважени предявените от Н. Д. Т. срещу Б. Д. Т. и С. З. Т. искове за предаване владението върху 1/6 ид.ч. от следния невижим имот, находящ се в гр. С. приземен етаж- мазе с площ от 120 кв.м., част от двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ № 6* с площ от 586 кв.м. и е отменен н.акт № 81/2000 г. до размера на 1/6 ид.ч. от удостоверените в него права, като е постановено ново, с което исковете са отхвърлени по касационната жалба на Н. Д. Т. от гр. С., чрез пълномощника му -адв. Стоян М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ
?