О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 22.01.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3649 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Д. от гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 25.06.2008г. по гр.д. №205/2008г.,подтвърждаващо решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от нея иск за признаване за установено по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на К. Г. И. на възстановяване на собствеността върху 49.200 дка земеделски земи в землището на с. С.,община К. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените процесуалноправни въпроси досежно предмета на доказване,доказателствената тежест и задължението на съда да дава указания на страните в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК представя определение №555/11.10.1999г. по ч.гр.д. №208/99г. на ІV ГО на ВКС и определение №426/2005г. на ІV ГО на ВКС.
В срока по чл.287,ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника О. К. ,в който се поддържа,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване,тъй като сочените от касатора определения на ВКС нямат пряко отношение към поставяните в изложението въпроси.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпросите за задължението на съда да дава указания на ищеца по предявен иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,правната същност на този иск и предмета на доказване,както и по въпроса за доказателственото значение на официален свидетелствуващ документ,който обаче не е от кръга на посочените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ ,въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
В представеното с изложението определение №555/11.10.1999г. по ч.гр.д. №208/99г. на ІV ГО на ВКС действително е прието,че съдът е длъжен служебно да следи и да дава указания при предявен иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,но само досежно валидността и допустимостта на извършваните пред него процесуални действия на страните и за допустимостта на предявения пред него иск. Съдът е длъжен да даде указания на ищеца за доказване наличието на предпоставките за допустимостта на предявения установителен иск,като по този въпрос практиката на ВКС е константна и непротиворечива,но в случая не се поставя въпроса за даване на указания за установяване на такива предпоставки,а за доказване основателността на предявения иск,по който въпрос също е налице константна практика. За съда,при действието на ГПК,1952г. в редакцията му към датата на разглеждане на спора от въззивния съд,не съществува задължение да дава указания на страните за необходимостта от ангажиране на доказателства за основателността на предявения иск,вкл. и при наличие на съмнение досежно извършени отбелязвания за принадлежността на спорното право в представените по делото писмени доказателства,особено ако първоинстанционният съд е констатирал,че наличието на претендираното право не е доказано и е изложил съображенията си в тази насока и производството се провежда пред въззивния съд. Не е налице разрешаване на съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС в поддържания от касатора смисъл.
Не е налице противоречащо на практиката на ВКС разрешаване и на въпроса за правната същност на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и предмета на доказване по този иск. В представеното с изложението определение на ІV ГО на ВКС от 2005г. е прието,че искът по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е положителен установителен иск за право с предмет установяване в полза на ищеца,че има право да възстанови собствеността върху земеделска земя,отнето по някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ. Даденото в обжалваното решение разрешение на тази въпрос е идентично. Обстоятелствата,които ищецът по така предявения иск следва да установи по категоричен начин,а именно принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя към момента на обобществяването на земеделската земя,са определени от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС досежно наличието на предпоставките за признаване на право на възстановяване на земеделски земи по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Категорично се приема в практиката,че ако не е доказано ,че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имота, не може по реда на ЗСПЗЗ да бъде признато право на възстановяване,като доказателствената тежест е на ищеца по предявения иск,който следва да проведе пълно главно доказване на имащите правно значение за спора факти и обстоятелства. В практиката по приложението на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ в това отношение не се установяват правила на доказване,различни от общите правила,предвидени в процесуалния закон.
Не е налице и противоречиво спрямо константната практика на ВКС разрешаване на въпроса за доказателственото значение на официален свидетелствуващ документ,който обаче не е от кръга на посочените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и който няма за цел удостоверяване принадлежността на правото на собственост. Подобен документ,съгласно практиката на ВКС, сам по себе си не би могъл да установи принадлежността на правото на собственост,в какъвто смисъл е и изложеното в обжалваното решение становище,независимо от обстоятелството на чие име е извършено записването, тъй като удостоверяването на принадлежността на правото на собственост е извън компетентността на държавния орган,извършил записването. Правните изводи на въззивния съд съответствуват на константната практика на ВКС, поради което настоящият състав приема,че посочените от касатора основания за допускане на постановеното от Добричкия окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.06.2008г. по гр.д. №205/2008г. по описа на Добричкия окръжен съд по подадената от С. П. Д. касационна жалба вх. № 1990/04.08.2008г.
Председател:
Членове: