О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр.София,19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4028 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. В. срещу решение № 393 от 10.07.2008 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 370 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 230 от 28.11.2007 г. на Ч. районен съд по гр.д. № 253 от 2006 г. за осъждане на М. В. В. да заплати на Н. И. П. сумата 1955,83 лв., представляваща левовата равностойност на 1000 евро по курса на БНБ към деня на подаване на исковата молба по делото /05.09.2006 г./, дължима по сключен между страните договор за заем.
В жалбата се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че съдът не бил обсъдил всички събрани доказателства по делото и не изискал оригинала на разписката. Нарушил процесуалните правила, като допуснал слидетели за установяване на факти, които съгласно чл.133 от ГПК /отм./ не можели да се доказват със свидетели. Ищцата не се явила да отговори на отправените й по реда на чл.114 от ГПК /отм./ въпроси, поради което съдът следвало да приложи чл.114, ал.3 от ГПК /отм./. Освен това съдът сам, без да има правомощия затова, определил левовата равностойност на еврото към лева, без да назначи съдебно-икономическа експертиза за това. Документът на стр.3 от делото нямал характера и формата на договор за заем, тъй като никъде в него ние било отбелязано, че сумата 1000 евро се предава на касаторката. Според касаторката, произнасянето на ВКС по всички тези въпроси щяло да доведе до точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата Н. И. П. не взема становище по касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона и до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
В случая, материалноправните норми на ЗЗД, уреждащи договора за заем за послужване, са достатъчно ясни и не се нуждаят от тълкуване. Ясни са и нормите на процесуалния закон, касаещи доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, носещ подписа на страна по делото. В обжалваното решение Плевенският окръжен съд се е произнесъл в съответствие с тези норми и с трайната и последователна практика на ВКС по тяхното приложение- приел е, че договорът за заем е реален /счита се за сключен с предаване на дадената в заем сума/ и че от представената по делото разписка от 09.04.2005 г., носеща подписите на заемодателката и на заемателката, безспорно се доказва, че между страните е бил сключен договор за заем на 1000 евро. Тъй като не се налага тълкуване на тези норми, произнасянето на ВКС по настоящото дело не би допринесло с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Останалите посочени от касаторката процесуални норми на чл.101 от ГПК /отм./, чл.114, ал.3 от ГПК /отм./, чл.133 от ГПК /отм./ и чл.157 от ГПК /отм./ също са пълни и ясни, по тях има последователна съдебна практика и следователно не се нуждаят от допълнително тълкуване. В съответствие с тези норми, въззивният съд не е изискал оригинала на представената от ищцата разписка от 09.04.2005 г., тъй като насрещната страна не е поискала това; не е приложил чл.114, ал.3 от ГПК /отм/, тъй като сключването на договор за заем между страните е било установено с други доказателствени средства; не е основал решението си на събраните по делото недопустими свидетелски показания, а на представената разписка от 09.04.2005 г. и сам е изчислил левовата равностойност на 1000 евро, тъй като е счел че при фиксиран курс на БНБ на еврото към лева няма нужда от използване на специалните знания на вещо лице за изчисляване на тази левова равностойност.
Всичко гореизложено налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, поради което касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 393 от 10.07.2008 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 370 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.