О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 19. 01. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 770 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. С. като Е. „Р”, с. В., община Б. чрез процесуален представител адв. П срещу решение № 767 от 19.01.2009г. по гр. д. № 1083/2008г. на Апелативен съд П. , трети състав, с което е оставено в сила решение № 322 от 31.07.2008г. по т. дело № 165/2007г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХІІІ състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от Р. В. С. като Е. „Р”, с. В. срещу „К” ООД, гр. П. искове за заплащане на сумата 10 505,83 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2007г. до окончателното плащане на сумата, представляваща пазарната стойност на 1 143 броя липсващи патета, които са предоставени от едноличния търговец на дружеството по договор № 1 от 22.12.2006г. в с. Н. село за отглеждане на еднодневни несексирани патета, както и сумата 3 909 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2007г. до окончателното плащане на сумата, представляваща нереализирана от едноличния търговец печалба от това, че е бил лишен от възможността да извърши гушене на липсващите 1 143 броя патета ги предостави на „Г” ЕООД, гр. С., с когото има договорни отношения.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на задълженията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по важен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса за разпределение на доказателствената тежест. Касаторът излага доводи, че съдът се е произнесъл и по важен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в противоречие с практиката на ВКС – въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ.
Ответникът „К” ООД, гр. П. чрез процесуалния си представител адв. И оспорва касационната жалба и релевира доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че по силата на договор № 1/22.12.2006г. между страните са възникнали облигационни правоотношения по доставка и отглеждане на еднодневни патета без уговорена обща бройка – ищцата е възложила на ответното дружество – изпълнител да отглежда доставяните от нея патета до 105-дневна възраст и живо тегло над 3.800 кг. Констатирал е, че ищцата е доставила на ответника еднодневни патета на три пъти – 22.12.2006г., 26.01.2007г. и 23.02.2007г., които получавала от „Г” ЕООД. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е установила, че доставените патета са общо 9 408 бр. /по 3 136 бр./, а не 9 600 бр. /по 3 200 бр./, както е посочено в приемо-предавателните протоколи, т. е. със 192 бр. по-малко от отразеното в протоколите количество. Във връзка със задължението на възложителя да доставя фураж за птиците в обем 3.9 кг за килограм живо тегло е прието, че е имало периоди от време, през които не е имало фураж за птиците и възложителят е бил неизправен. Апелативен съд П. не е кредитирал протоколите за брой иззети птици поради едностранното им съставяне, с изключение на протокола от 04.04.2007г., и неподкрепянето им с документ за резултатите от извършеното теглене на МПС в натоварено с птици състояние и след това. Изложил е съображения, че не са представени доказателства, че ответната страна не е изпълнявала задълженията си по договора и това да е причинило вреда на ищеца, както и че са налице данни, че възложителят не е изпълнил точно договорните си задължения.
За да отхвърли иска за заплащане на сумата 10 505,83 лв., решаващият съдебен състав е приел също, че претендираната пазарна цена на твърдяната от ищеца неотчетена бройка патици не представлява равностойност на претърпени вреди. Евентуалната вреда на ищеца съобразно принципа на чл. 82, предл. първо ЗЗД би се изразила в направени за тези птици разходи, каквато претенция не е предявена.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 3 909 лв. – пропусната полза от невъзможността липсващите патета да бъдат предадени по договора на ищцата с „Г” ЕООД са изложени съображения за неоснователност поради неустановяване на виновно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, довело до липса на птици, не е установена причината за извършеното от ищцата изземване на птиците преди достигане на параметрите по договора, нито е удостоверена липса чрез двустранно подписан акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като материалноправният въпрос е решен и в противоречие с практиката на ВКС, касаят разпределението на доказателствената тежест и приложението на чл. 301 ТЗ.
Неоснователен е доводът, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантния за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По въпроса за разпределение на доказателствената тежест има установена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, като всяка страна е длъжна да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Оплакването на касатора, че само въз основа на обясненията на ответника въззивният съд е приел за доказани обстоятелствата, че при получаване на патиците същите не са били броени, като не се е съобразил с представените за същите обстоятелства писмени доказателства, неоспорени от ответника, представлява основание за касация на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите съображения се отнасят и до инвокирания в изложението довод, че в противоречие на чл. 114 и чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, само на база на твърдение на ответника въззивната инстанция е приела за доказано, че е имало периоди, в които патките са гладували, останали без фураж, което е довело до голямата им смъртност, като по делото няма данни, че ответникът в изпълнение на задължението си на добросъвестен търговец е уведомил ищеца за липсата на храна. Необосноваността на обжалвания съдебен акт и нарушението на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и постановяване на решението са основание за касационно обжалване, но не са предвидени като основания за допускане на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 301 ТЗ е достатъчно точна и ясна, поради което не е налице необходимост от тълкуването й. Посочената правна норма установява презумпцията, че при действия на лице от името на търговец без представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Приложението на чл. 301 ТЗ е свързано с конкретна преценка на релевантните факти и доказателствата по делото. Въпросът доколко представените доказателства установяват противопоставяне на извършените без представителна власт действия е в зависимост от конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът дали съдът е кредитирал представените протоколи, подписани от служител на ответника и дали същите установяват потвърждаване на действията на служителя, е относим към обосноваността на въззивното решение и в този смисъл е касационно основание по чл. 281 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената разпоредба се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът не сочи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по приложението на чл. 301 ТЗ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Поради това, че ответникът не е поискал и не е направил разноски за касационното производство, такива не му се присъждат.
Мотивиран от горното, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 767 от 19.01.2009г. по гр. д. № 1083/2008г. на Апелативен съд П. , трети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: