О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
Гр. София, 11.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5265 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 116291 от 14.09.2016 г., подадена от К. И. Ш. чрез адвокат Е. П. от САК против въззивно решение № 6885 от 23.08.2016 г. по в.гр.д.№ 14170/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV „в” въззивен състав.
Ответникът по касация Е. С. К. не е подала отговор на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № I-27-232 от 08.06.2015 г. по гр.д.№ 674/2012 г., постановено от Софийски районен съд, 27 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от К. И. Ш. срещу Е. С. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС в неговата установителна част – за признаване за установено спрямо Е. С. К., че К. И. Ш. е собственик на едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], район „К. п.”, [улица], разположена в източната част на дворното място, без посочена площ по документ за собственост, състояща се от стая, хол, кухня, баня и входно антре, ведно с барака без посочена площ по документи за собственост, заедно с 2/3 идеални части от поземления имот, в които е построена описаната сграда, представляващ имот с планоснимачен номер 12, в кв. 19 по плана на [населено място], местност „Ф.“, целият с площ от 257 кв.м., като вместо това е признато за установено на основание чл. 108 ЗС, че К. И. Ш. е собственик на посочените едноетажна жилищна сграда (с идентификатор 68134.1109.842.1 и със застроена площ от 108 кв.м.), барака към нея и 2/3 идеални части от поземления имот (с идентификатор 68134.1109.842 и площ от 286 кв.м.), които са придобити от ищцата по силата на сключен на 01.09.2004 г. договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 76, том II, рег. № 2345, дело 253/2004 г. на нотариус – Д. К.. Решението е потвърдено в останалите обжалвани части, с които иска с правно основание чл. 108 ЗС досежно изброените имоти е отхвърлен в неговите осъдителни части, както и е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС досежно едноетажна жилищна сграда в имота с идентификатор 68134.1109.842, разположена в средната част на дворното място (без посочена площ по документ за собственост).
Въззивният съд е приел за установено, че през 1951 г. бащата на ответницата и неговите двама братя са закупили процесното дворно място в [населено място], „К. п.”. Преди 1980 г. имотът бил застроен с три жилищни сгради – източна, средна и западна. На 04.09.2004 г. ищцата закупила 2/3 от дворното място заедно с източната и средната жилищни сгради и долепена барака. От СТЕ е установено, че източната сграда съществува и понастоящем, а описаната в НА от 04.09.2004 г. средна къща не съществува като самостоятелен обект и не е идентична с обитаваната от ответницата изградена в имота преди 1980 г. западна сграда. Последната не се обхваща от придобивното основание на ищцата, поради което претенцията в осъдителната й част е отхвърлена като неоснователна.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса Какви са правните последици от неизпълнението на задължението на съда, визирано в чл. 10 ГПК, да установи истината по делото в случай, че съдът наруши принципа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото и не достигне до обективната истина по делото.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Установяването на истината в рамките на гражданския процес е функция на първо място от процесуалните действия на страните. Задължението на съда в тази насока е да осигури на страните равна възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Регламентацията на процесуалните действия на съда в гражданския процес включва редица конкретни способи, посредством които да се постигне установяването на истината, като задължението за изготвяне на доклад с определеното в чл. 146 ГПК съдържание, както и правилата по провеждане на доказването. Нарушението на тези правила винаги е конкретно и при това не може да бъде отстранено служебно (по инициатива на въззивния или касационния съд), а единствено в резултат от конкретно заявено обосновано оплакване. В настоящия случай К. И. Ш. не е била удовлетворена от постановеното в първата инстанция решение, но въззивната й жалба не съдържа оплаквания за допуснати нарушения във връзка с доклада или събирането на доказателствата. При това положение, съобразявайки се с разясненията по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК (в частност – т. 1 и т. 2), въззивният съд не е дължал извършването на процесуални действия по установяване на делото от фактическа страна. На следващо място, в съответствие с формираната задължителна съдебна практика по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, при постановяване на решението си съдът е обсъдил и съобразил всички относими към спорния предмет доказателства и е преценил значението и правните последици от осъществяването на фактите с правно значение за съществуването на спорното право, като е обсъдил и наведените от страните доводи, касаещи релевантните за спора факти и обстоятелства. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че не сме изправени пред случай, в който съдът е нарушил принципа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, което от своя страна означава, че поставения от касаторката въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора и не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване, по смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6885 от 23.08.2016 г. по в.гр.д.№ 14170/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV „в” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: