1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 12.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 629 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Определение № 747 от 19.11.2013г. по в.ч.т.д.№ 729/2013 на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено Определение № 3559/04.09.2013г. по т.д.№ 1102/2013г. на Варненския ОС. Първоинстанционният съд е прекратил производството по исковете, предявени срещу Ч. С., синдика на [фирма] /н/, а в условията на евентуалност и срещу [фирма]/н/, за установяване на обстоятелството, че към 24.10.2012г. моторен кораб „М. С“ е бил под запор, наложен по изпълнително дело № 50/2010г. на ЧСИ Л.Т. с взискател [фирма] и длъжник [фирма], поради липса на правен интерес.
С жалбата се иска отмяна на определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на окръжния съд. Поддържа се, че актът на апелативния съд е недопустим – не са обсъдени доводи на жалбоподателя и е налице произнасяне по въпрос /приложимост на нормата на чл.452 ГПК/, който е по съществото на спора. Поддържа се и неправилност на изводите на съда, че провеждането универсалното принудително изпълнение изключва възможността ищецът да се ползва от правата си по индивидуалното изпълнение и по наложения запор. Твърдението е, че по реда на чл.711 и чл.715 ГПК не са били постановени „от синдика“ общ запор и възбрана, поради което допуснатият по-рано в изпълнителното производство в полза на дружеството запор действа и към настоящия момент. Поддържаната теза е, че съгласно разпоредбата на чл.638,ал.4 ТЗ спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл.693 ТЗ, и за да настъпят последиците на изр.второ /наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността/ е необходимо спряното изпълнително производство да е прекратено, каквато прекратяване не е налице.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ясен правен въпрос не е поставен като се посочва, че според трайната съдебна практика на ВКС налагането на обща възбрана и запор по реда на чл.711 ТЗ са необходимо условие за валидност на разпоредителните сделки по чл.717 ТЗ; само ако „синдикът“ е наложил обща възбрана по този ред, само тогава би била приложима разпоредбата на чл.638,ал.4, изр.второ ТЗ. Допълнителната предпоставка е аргументирана с Решение № 156 по т.д.№ 643/2006г. на ТК, 1 състав и с т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Приложени са и съдебни актове, чиято относимост към настоящия спор не е ясна.
Ищецът е предявил установителните искове, както и осъдителен иск срещу Ч. С. по чл.452,ал.3 ГПК с твърдения, че вземането му срещу [фирма] по изп.дело № 50/2010г. на ЧСИ е било обезпечено с наложен по-рано запор върху моторен кораб „М. С“; впоследствие по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, а с постановление за възлагане от 24.10.2012г. съдът на основание чл.717з,ал.1 ТЗ е възложил вещта на Ч. С. след проведен от синдика търг с явно наддаване по чл.717ж ТЗ. По съображения, че е взискател по изпълнителното дело, което не е прекратено и по което наложените обезпечителни мерки не са вдигнати, ищецът е поискал да бъде признато за установено, че към датата на постановлението за възлагане на кораба на Ч. С., вещта е била запорирана по изпълнителното дело.
Въззивният съд е споделил извода за недопустимост на предявените установителни искове с мотиви, че ответникът [фирма] се намира в производство по несъстоятелност, във фазата на осребряване на имуществото и по реда на чл.717 сл.ТЗ е извършена продажбата на кораб, върху който за вземане на ищеца по-рано е бил наложен запор по изпълнителното дело. Посочил е, че всякакви индивидуални изпълнителни действия, насочени срещу имуществото от масата на несъстоятелността до спиране на изпълнителното производство на основание чл.638 ГПК, са ирелевантни за универсалното принудително изпълнение; съгласно изричната разпоредба на чл.638,ал.4 ТЗ наложените възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, а разпоредбата на чл.452 ГПК е неприложима, поради което ищецът няма правен интерес да установи нито спрямо несъстоятелния длъжник, нито спрямо третото лице-приобретател на вещ от масата на несъстоятелността, че към датата на постановлението за възлагане на кораба, върху него е бил наложен запор. Посочено е, че правният интерес е задължителна предпоставка за допустимостта на установителния иск, такъв не е налице, а и съгласно чл.124,ал.4 ГПК искът за съществуване на факт с правно значение е допустим единствено при условие, че законът предвижда изрично предявяването му; чрез заявеното искане ищецът цели да постигне удовлетворяване на парично вземане извън производството по несъстоятелност.
Частната касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.275 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Няма основание за извод постановеното определение да е недопустимо. Искането за допускане до обжалване за извършване на преценка за наличие на такъв порок е неоснователно. Ако въззивният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя, това е процесуално нарушение, което не е тъждествено с общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК. Произнасянето от апелативния съд по приложимостта на разпоредбата на чл.452 ГПК, на която ищецът се позовава, е само допълнителен аргумент в подкрепа на изложените правни съображения за липса на правен интерес от провеждането на искове за установяване на факти. Посоченото в изложението, че няма постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника е в явно противоречие с вписаните в търговския регистър обстоятелства- Решението на съда по несъстоятелността от 26.01.2012г. по чл.710 ТЗ с реквизитите по чл.711 ТЗ. Поради това и тезата на касатора за осребряване на имуществото при липса на решение за обявяване в несъстоятелност и липса на постановен общ запор и възбрана /чл.715 ТЗ/, не съответства на данните по делото.
Позоваването на решение № 156 по т.д.№ 643/2006г. на ВКС е неуместно, тъй като в него е обсъждана хипотеза, при която без да има постановено решение по молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е било постановено решение по чл.710, във вр. с чл.711,ал. ТЗ.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 747 от 19.11.2013г. по в.ч.т.д.№ 729/2013 на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.