О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
ГР. София, 12.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2180/17 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. З., Б. З., Д. З. и И. З. срещу определението на Апелативен съд П. по ч.гр.д. №162/17 г., с което е потвърдено разпореждане на посочения първоинстанционен окръжен съд за връщане на подадената от настоящите частни жалбоподатели въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по делото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не са формулирали обаче ясно и точно правен въпрос от предмета на спора като общо основание за допускане на обжалването, нито са обосновали специфичните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според разясненото за тях в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. В изложението на касаторите са правят оплаквания за неправилност- необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното определение, т.е. за касационни основания по чл.281,т.3 ГПК, които са различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и ВКС се произнася по тях само ако е допуснал частната касационна жалба до разглеждане.
Непосочването на правен въпрос от предмета на спора е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Освен това подобни на процесния случаи са широко застъпени в съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд. Константната практика на ВКС е, че с съгласно чл. 39, ал. 1, предл. второ ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника, от което следва, че в този случай съдът няма задължението да изпраща призовка на страната. Съгласно чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 45 ГПК, връчването на адвокат, в качеството му на процесуален представител на страната, е приравнено на лично връчване. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК и при отказ от пълномощия по чл. 36 ГПК. Единствено в тези случаи е налице основание да се уважи молбата на пълномощника за лично връчване на съобщенията, но по настоящото дело такива предпоставки не се твърдят. В този см. са опр. по ч.т.д. №1984/15 г. на първо т.о. и по ч.т.д. №4740/13 г. на трето гр. отд. на ВКС и др., както и цитираната в разпореждането на окръжния съд практика на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното определение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П. по ч.гр.д. №162/17 г. от 20.03.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: