4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
С., 13.03. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
търг. дело № 60340/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Р. и П. С. Р. чрез пълномощник адв. В. А. против въззивно решение № 146 от 20.06.2016г. по в.гр.дело № 167/2016г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 40 от 18.02.2016г. по гр. дело № 794/2015г. на Троянски районен съд и вместо това на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е признат за относително недействителен по отношение на ищеца [фирма] [населено място], договор от 19.05.2014г. сключен с нотариален акт № 125, том ІІ, рег. № 1782, дело № 226/2014г. на нотариус с район на действие Троянски районен съд, с който ответникът С. П. Р. и съпругата му Н. К. Р. са дарили на ответницата тяхна дъщеря П. С. Р. 1/4 идеална част от недвижим имот – апартамент № 6, заедно с прилежащо таванско помещение № 2 и избено помещение № 7 и гараж – всички находящи се в сграда № 2, адрес [населено място] , [улица], вх. Б, етаж 4, подробно описани в диспозитива на решението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – искът по чл. 135 ЗЗД субсидиарен ли е и при положение, че се докаже, че длъжникът има друго имущество, с което може да погаси задължението си, то предявеният иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относително недействителна сделката за прехвърляне на недвижим имот основателен ли ще бъде; задължен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, включително и новопредставените във въззивното производство, както и възраженията на страните относно тези факти и обстоятелства при постановяване на решението. Поддържа се, че така постановените въпроси са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези на т. 1 до т. 3 ГПК. Представена е съдебна практика по приложението на чл. 135 ЗЗД и процесуалноправния въпрос.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд и тази представена от жалбоподателите. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юристконсулско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 135 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Разрешението на поставените правни въпроси, дадено с обжалваното решение, не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Материалнопрпавния въпрос дали искът по чл. 135 ЗЗД би бил основателен, ако длъжникът има друго имущество, с което може да погаси задължението си, касае приложението на чл. 133 ЗЗД във вр. с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
Установената съдебна практика приема, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, или друго правно действие, с което длъжникът го уврежда; увреждане има винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го, или извършва правни действия, с които създава трудности за удовлетворяване на кредитора, респ. увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Приема се също, че за обезпечаване вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество – чл. 133 ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество и длъжникът не разполага с възможност за избор – срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. Ако длъжникът е добросъвестен, притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга, в който случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би загубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника, кредиторът разполага с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си, чрез насочване на принудително изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, който по своята същност е вид обезпечение спрямо длъжника. В този смисъл решения по гр. дело № 2301/2014г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 123/2003г., второ г. о., ВКС; гр. дело № 3396/2014г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 1379/2012г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Прието с обжалваното решение по поставения правен въпрос, не влиза в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Твърденията на длъжника-жалбоподател, че разполага с достатъчно парични средства, за да плати задължението си, предвид получаването на високи трудови доходи от порядъка на 2600 лв. до 3000лв. са прецени от съда, като недостатъчни да установят добросъвестност на същия, който не само че не е предприел опити да започне изплащане на задължението, но е отчуждил още един недвижим имот. С оглед на посочената съдебна практика, при недобросъвестност на длъжника, право на кредитора (по своя преценка и с оглед интересите си) е да избере начина, по който да се удовлетвори от имуществото на длъжника, като насочи принудително изпълнение върху всяко от притежаваните от него имущества.
Представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по търг. дело № 701/2013г. на Пловдивски окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване, е постановено при фактическа обстановка различна от установената по настоящето дело; селектирането на касационната жалба е извършено по въпрос, различен от въпроса в настоящето изложение, поради което не може да се изведе противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос даден с обжалваното решение и приложената съдебна практика. Дори хипотетично да се приеме наличие на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същата е преодоляна с постановени от Върховния касационен съд решения по реда на чл. 291 ГПК.
Не съставлява основание за допускане на касационно обжалване и процесуалноправния въпрос. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 ГПК – извършил е самостоятелна преценка на доказателствата относно всички правнорелевантни за изхода на делото факти, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като е съобразил доводите и възраженията на страните от значение за решаване но делото и не се е отклонил от съдебната практика, на която жалбоподателите се позовават – решение по гр. дело № 1733/2010г., четвърто г. о., ВКС, с което се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните свързани с предмета на спора.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е заявена формално от жалбоподателите, без да е мотивирана съобразно изискванията на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателите ще следва да заплатят на другата страна съдебни разноски за касационно производство в размер 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 20.06.2016г. по в.гр.дело № 167/2016г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА С. П. Р. и П. С. Р. да заплатят на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ