2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 81/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение от 18.Х.2010 г. по ч.гр.д. № 557/ 2010 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 5.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 392/ 2010 г. на К. районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжник [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като на 24.VІ.2010 г. е подал по пощата искова молба по чл. 415 ГПК за установяване на вземането си, от която у него не остава екземпляр, за да представи доказателства пред съда, че е спазил срока по чл. 415 ГПК, затова е изпратил молба до първоинстанционния съд с искане да бъде отбелязано подаването на исковата молба с оглед спазване на срока. Иска въз основа на сега представен плик с пощенско клеймо 24.VІ.2010 г. да се приеме, че своевременно е уведомил за иска по чл. 415 ГПК К. районен съд, както и че страните нямат други заведени помежду си дела. Жалбоподателят не излага кой е релевантния за делото процесуалноправен въпрос, нито сочи кое основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК поддържа да е налице.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по съображения, че заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок след постъпилото възражение на длъжника, както го задължава чл. 415 ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят не сочи кой е разрешеният релевантен за делото правен въпрос, нито съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., приложимо и за частните касационни жалби, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на правния въпрос от значение за делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания, а и жалбоподателят такива не излага. Поддържаното оплакване за неправилност на определението не е основание за допускане на касационно обжалване.
Поради изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 18.Х.2010 г. по ч.гр.д. № 557/ 2010 г. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: