О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
ГР. София, 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №185/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Злати З. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №341/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Ж. Р., поставен под пълно запрещение и действащ чрез назначения му настойник и законен представител Н. Р., срещу касатора искове по чл.31 ЗЗД – за унищожаване на договор за дарение на апартамент в [населено място], сключен между ищеца и ответника с нот. акт №179/19.05.14 г. и по чл.108 ЗС – за предаване на владението на апартамента.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК по въпросите от предмета на спора: 1.Допустимо ли е заключението на допусната по делото експертиза да бъде основано на документи, които са изрично изключени от доказателствения материл по делото с определение на съда? 2. Следва ли съдът да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства/документи, св. показания, експертизи, обяснения на страните/, съобр. изискването на чл.235 и сл. ГПК. Обосновано ли е решението на съда, ако въпреки че е обсъдил всички доказателства, неправилно е определил доказателствената им стойност? 3. Какво обхваща задължението на нотариуса по чл.578, ал.4 ГПК да провери дееспособността на лицата /страни по сделката/ – единствено формална проверка дали лицето е навършило пълнолетие или реална проверка на дееспособността, в това число дали лицето разбира свойството и значението на постъпките си?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
По въпрос 1 – Въззивният съд е основал преценката си за основателност на иска на всички събрани по делото доказателства, които е преценил поотделно и в съвкупността им. Първата и комплексната съдебно – психиатрични експертизи са посочили, че изводите им за състоянието на ищеца / тежка и дълбока деменция като последица от мозъчно- съдова болест, довела до неспособност да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на договора за дарение/ не се променят и ако се изключи неприетият от съда документ – протокол за компютърна томография от 10.06.14 г. Експертизите са изготвени при ползване на посочения в опр. по чл.197 ГПК доказателствен материал – медицинската документация на ищеца при личния му лекар, събраните по делото писмени и гласни доказателства и след личен преглед на ищеца, и са ценени от първоинстанционния и от въззивния съд заедно с останалите доказателства по делото – чл.202 ГПК. По приложението на чл.197 и чл.202 от ГПК има трайна практика на ВКС и съдилищата, както сочи и касаторът, затова не са налице допълнителните основания на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалване на въззивното решение по първия от въпросите.
По въпрос 2 – Изводите на въззивния съд за основателност на иска са формирани след пълна преценка на посочените във въпроса доказателства и след обсъждане на доводите на страните. Така са спазени разясненията по прилагане на чл.188 ГПК, отм. и чл.235 ГПК, дадени и в сочената от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №695/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №14/10 г. на трето г.о. и др. В частта за обосноваността на въззивното решение поставеният въпрос е по същността си довод за касационно основание по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не го разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
По въпрос 3- В цитираното и приложено към изложението р. по гр.д. №1395/11 г. на четвърто г.о. на ВКС е посочено: „Констатацията на нотариуса, че явилото се пред него лице е дееспособно няма обвързваща доказателствена сила относно това обстоятелство. Задължението на нотариуса по чл. 578, ал.4 ГПК ( чл. 474, ал.4 ГПК отм.) да са увери в дееспособността на лицето, чието изявление удостоверява е с цел да се гарантира действителността на извършеното волеизявление; да се избегне последващото му прогласяване за недействително. Тъй като пълнолетието не изключва възможността лицето да страда от слабоумие, душевна болест или от временно разстройство на съзнанието, изключващо възможността да разбира и да ръководи действията си – състояния, в които лицето не може валидно да се задължава, нотариусът освен формалната проверка за дееспособност (навършило ли е лицето пълнолетие) следва да се убеди и доколко лицето може да действа разумно чрез разговор върху предмета на акта или за странични обстоятелства, даваща възможност за констатация, че лицето е дееспособно, без тази му констатация обаче да се ползва с доказателствена сила”.
Изводите на въззивния съд по настоящото дело като краен резултат не са в противоречие с горното – според въззивния съд, макар оспореният договор да е сключен в нотариална форма от ищеца като формално дееспособно лице, констатацията за дееспособност на лицето в нот. акт/ че е пълнолетно и не е поставено под запрещение/ не означава, че нотариусът е обследвал обстойно психичното му състояние. Тази констатация няма обвързваща доказателствена сила и не осуетява пълното доказване на недеспособността по иска с пр. осн. чл.31 ЗЗД.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. №341/15 г. от 25.09.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: