1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
С., 18.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1693/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. „Св. Св. К. и М.”,[населено място] могили, област Русе чрез директора Е. М. Ц. и процесуален представител адвокат Б. Г. против въззивно решение на Р. окръжен съд № 371/26.08.2010 г., постановено по гр. д. № 646/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Б. районен съд № 53/4.06.2010 г. по гр. д. № 887/2009 г., с което са уважени предявените от Н. Б. Д. против С. „Св.Св. К. и М.”,[населено място] могили, област Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора и го е решил в противоречие с практиката на ВКС-Р. № 825/99 г. по гр. д. № 994/98 г., ВКС, ІІІ-то г. о. и Р. № 1284/11.07.2006 г. по гр. д. № 3079/2003 г., ВКС, ІІІ-то г. о., а именно: „От колко лица – ръководни дейци се състои кръгът на ползващите се от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ в съответната синдикална организация?”. Поддържа се и че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ правилното приложение на закона и от значение за развитие на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГП К,у а именно: „При настъпилите промени в обществените условия – състояние на криза на пазара на труда, изисквания за все по-висока квалификация на съответния работник и др., как следва да се прилага нормата на чл. 333, ал. 4 КТ в случаите, в които синдикалната организация не изпълнява добросъвестно своите задължения, определени в съответния КТД, а иска да черпи само права от същия КТД?”
За ответник по касация Н. Б. Д. жалбата е оспорена като недопустима до касационен контрол по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат К. Д..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение за длъжността „прислужник”, което работодателят едностранно е прекратил със заповед № 37/9.10.2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работа, считано от 9.10.2009 г., на която дата заповедта е връчена на работничката.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, поради нарушаване на правилата по чл. 333, ал. 3 КТ. По делото е представен списък, изготвен от председателя на СО при С. в С. „Св. Св. К. и М.”,[населено място] могили, на 5.09.2009 г., с който той е уведомил работодателя, че ищцата е секретар по организационните въпроси на СО. Това доказателство според съдът е определило ищцата като лице, ползващо се от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ и работодателят е бил длъжен преди уволнението да поиска съгласие от съответния синдикален орган. След като работодателят преди уволнението не е получил съгласие на надлежния орган не е имал право да прекрати процесния трудов договор. Съдът е приел, че ищцата, като член на СО към С. се е ползвала със закрила и на основание чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 11 и чл. 12 КТД от 15.12.2008 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса: „От колко лица-ръководни дейци се състои кръгът на ползващите се от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ” въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че секретарят на синдикалната организация по организационните въпроси се ползва със синдикална закрила на основание чл. 333, ал. 3 КТ.
Вторият поставен с изложението въпрос в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е от значение за изхода на делото и по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл.
В случая ответницата по касация се е ползвала със синдикална закрила и на основание чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 11 от КТД като синдикален член на СО към С. при К. и няма данни работодателят да е поискал съгласие от съответния синдикален орган в предприятието.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Р. окръжен съд № 371/26.08.2010 г., постановено по гр. д. № 646/2010 г. по касационна жалба на директора на С. „Св. Св. К. и М.”,[населено място] могили, Р. област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: