3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 18,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №1404/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на О. – [населено място] срещу определение №69 от 25.01.13г. по ч.т.д.34/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [община] срещу определение № 364 от 06.11.2012г. по ч.т.д.312/2012г. на Бургаски апелативен съд. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че съдебните актове постановени в производство по чл. 389 ГПК, подлежат на двуинстанционен контрол, изведено от разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, която предвижда произнасяне на ВКС, само когато въззивния съд допусне обезпечението.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 364 от 06.11.2012г. по ч.т.д.312/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на определението на Сливенски окръжен съд, за допускане на исканото от настоящия жалбоподател обезпечение, по същество молбата му по чл.389 ГПК е оставена без уважение. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената жалба. Обжалваният пред ВКС, ІІ т.о. съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Този извод произтича от това, че производството по чл.389 ГПК е приключило с постановен от въззивния съд акт, с който искането за допускане на обезпечение е било оставено без уважение. Това определение не подлежи на касационно обжалване, както законосъобразно е приел състава на ВКС, именно с оглед императивната норма на чл. 396,ал.2, изр.3-то ГПК, предвиждаща такава обжалваемост, само в хипотеза на допуснато от въззивната инстанция обезпечение за първи път в производството.
Правно необосновани и вътрешно противоречиви са развитите доводи на жалбоподателя за това, че „действително формално” обжалваното определение не попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол, но същевременно с това такъв контрол бил допустим, тъй като в тази си част „ГПК нямал пълнота” и посоченото ТРОСГТК №1 /11г. „ не попада изцяло”. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които първоинстанционния съд уважава искане за допускане на обезпечение на иск по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на второинстнационния съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Както законосъобразно е извел правният си извод и ВКС, ІІ т.о. в този смисъл са и разрешенията дадени с ТРОСГТК на ВКС №1/2011г. Този извод се подкрепя и от вече изложеното за приложението на нормата на чл. 396, ал.2 ГПК. Този извод е изложил дори и жалобоподателя, като подробно е обосновал недопустимост на инстанционния контрол, а не е развил валидни доводи опровергаващи неговото разбиране и свързани с твърдяната липса на пълнота в ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №69 от 25.01.13г. по ч.т.д.34/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: