3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
С., 19.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1055/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 863 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 30/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. К. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. сумата от още 20 000 лв. (към присъдените с първоинстанционното решение 30 000 лв.) или общо 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана, ведно със законна от 04.01.2006 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика – т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, т. 3 и т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС е разрешен материалноправния въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което лицето е оправдано – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата С. К. К. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставения правен въпрос е разрешен съобразно посочената съдебна практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставения в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК правен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението с обжалваното решение не е разрешен в противоречие посочената съдебна практика на Върховния касационен съд.
В постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, т. 11 се приема, че при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. По този начин понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с фактите. Според т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално по справедливост.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Съдът е отчел броя и тежестта на деянията, за които е постановена оправдателна присъда (ищцата е била обвинена в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда наказание до 15 години лишаване от свобода и второ, за което се предвижда лишаване от свобода до 8 години), продължителността на наказателното преследване продължило близо 15 години (обвинението е било повдигнато през 1991 г., осъдителната присъда е била постановена през 2001 г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 04.01.2006 г.), взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от три месеца и забраната за напускане пределите на страната за период от десет години, които значително са ограничили личната свобода и възможността на лицето за свободно придвижване, негативните преживявания на ищцата засегнали пряка бита, емоционалния, здравословния и професионалния й живот (ищцата е имала констатирано от 1990 г. онкологично заболяване, а в професионално отношение е заемала висок пост в търговско предприятие). Обсъдени поотделно и съвкупно, посочените обстоятелства са дали основание на съда да определи обезщетението общо, ръководен от общественото разбиране за справедливост и с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД приложен в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Съдът не е отчел причинна зависимост между незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е последвало оправдаване и твърденията за вреди касаещи хора от най – близкото обкръжение на ищцата – съпруг, син, снаха, с което обжалваното решение не влиза в противоречие и с т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, каквито твърдения се съдържат в изложението.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 863 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 30/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ