О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 19.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4511 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. И. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 275 от 22.06.2018г. по в.гр.д. № 287 по описа за 2018г. на Окръжен съд Русе,в частта с която е отменено решение № 20 от 9.02.2018г. по гр.д.№ 1032/2017г. на Районен съд Русе и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Й. И. К., [дата на раждане] и И. И. К., [дата на раждане] на майката Л. В. К., определено е местоживеенето на децата при майката, определен е за бащата режим на лични контакти с децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч.в събота до 17.00ч. в неделя, с преспиване, както и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, осъден е бащата да заплаща издръжка на децата, чрез тяхната майка и законен представител сумата от по 150лв., месечно, считано от 5.10.2017г.до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане и са определени следващите се такси и разноски.
В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК по въпрос, касаещ защитата на интереса на децата, който счита че е разрешен в противоречие с ППВС № 1 от 12.11.1974г. както следва:с т.ІІ б.”в”, защото местожителството на децата не е определено при родителя, който е полагала най-много грижи за тях /майката е напуснала семейното жилище, след което бащата е този, който е полагал ежедневната грижа за децата/, с т.ІІ б.”г”, защото бащата е демонстрирал желание да отглежда децата, а майката дори не спазвала определения й режим на лични отношения, с т.ІІ б.”д”, защото децата са привързани повече към бащата и при него те се чувстват сигурни и защитени, с т.ІІ б.”ж”, с оглед възрастта на децата, защото Й. е на 12г., а И. на 9г. и съгласно социалният доклад бащата адекватно задоволява техните нужди, с т.ІІ б.”з” и „и”, защото при отглеждане на децата бащата разчита на помощта на своите родители, които живеят на същия адрес в [населено място], но в друга къща, а майката е в друг град /гр.Русе/ и там няма близки. Децата имат установен начин на живот в [населено място], където посещават учебни заведения, имат приятели и не е в техен интерес да бъдат извеждане от позната им среда, с т.ІІ б.”к”, защото децата разполагат с отлични жилищно-битови и други материални условия в дома, в който живеят заедно с баща си.
Според касатора, въззивният акт е и очевидно неправилен „от правна и житейска логика”, защото съгласно ангажираните доказателства той е „по-пригодния родител”.Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение от 800лв. и 30лв.държавна такса.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Изразеното становище е, че въззивният акт е в съответствие с установената съдебна практика. От своя страна майката, чрез своя процесуален представител, акцентира на практиката, съгласно която не е в интерес на децата и „не е полагане на грижи угаждането и разглезването” им. Родителските права не следва да се предоставят на родителя, който е виновен за отчуждаването на детето до такава степен, че да не иска да говори с майка си по телефона. В интерес на децата е да растат в нормална среда, без да бъдат настройвани от единия родител срещу другия и без да бъде ограничавана връзката родител- дете. Не е в техен интерес единият родител еднолично да взема решения, особено когато се касае за здравето им и за начина на лечение. Претендира направените разноски, без да представя доказателства за реално извършване на такива.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да предостави упражняването на родителските права на майката са свързани с установеното по делото поведение на бащата. Прието е, че същият демонстрира негативно отношение към майката на децата, злепоставя я в обществото с необосновани твърдения, че има психични проблеми и трябва да се лекува, което предопределя и отношението на децата, които след фактическата раздяла на родителите си, са останали да живият при бащата. Той не е направил необходимото, за да не се допусне отчуждаването на по-голямото дете от майката, а обратно – с действията си е изключил майката от възможността да участва при вземане на реални решения по важните въпроси във връзка с живота на децата. Съдът е обсъдил релевантните обстоятелства, съобразно ангажираните по делото доказателства и е приел,че не е достатъчен довод за предоставяне родителските права на бащата нито фактът, че интересните за децата вещи са останали в неговия дом, нито изразеното желание на по-голямото дете да остане при баща си, нито че те са свикнали с установения при него начин на живот. Крайният му извод е, че именно интересът на децата налага промяна на фактическото положение, което е единствения начин за преодоляване на настъпилото към момента отчуждаване на детето Й. от неговата майка, изразяващо се в нежелание да контактува с нея. Посочено е, че добрият родител не е този, който винаги изпълнява всички желания на децата си, а който е способен, когато това е необходимо, да наложи нужните забрани и ограничения.
Имайки пред вид така изложените мотиви, според настоящият съдебен състав не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въпросът за интересът на децата не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. В цитираното от касатора ППВС № 1/1974г., примерно са посочени обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при решаването на спора относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, като повечето от тези критерии са посочени и в чл.59 ал.4 СК. В цитираното Постановление на ВС изрично е посочено, че са от значение не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на всички установени в конкретния случай относими факти, давайки самостоятелна оценка на възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Преценката за относителната тежест на всеки един от тези критерии, съобразно конкретиката на всеки отделен случай се прави от съда. Когато съдът, както е в настоящия случай, е изпълнил задължението си, воден от интереса на детето, да извърши комплексна преценка, като съобрази в съвкупност всички релевантни обстоятелства, не е налице противоречие с изискванията на ППВС № 1/1974г. В мотивите си въззивният съд ясно е акцентирал на обстоятелството, което е приел, че е решаващо за защита интереса на децата – поведението на бащата, който демонстрира отрицателно отношение към другия родител, толерира поведение на детето Й., което ако продължи ще доведе до пълно отчуждаване от майката, без да осъзнава, че пълноценната връзка на всяко дете с неговата майка е решаваща за формиране на характера и ценностната система на детето и е от съществено значение за неговото спокойствие, сигурност и благополучие. При това поведение на бащата, са ирелевантни обстоятелствата, на които той акцентира – демонстрирано желание да отглежда децата /такова има и майката/, възрастта на децата /децата имат нужда от постоянна връзка, както с бащата, така и с майката на всяка възраст/, наличието на помощ от трети лица, която би могла да се намери и жилищно-битови и други материални условия, които биха могли да се осигурят и от майката. Относно полагането на грижи от родителите и привързаността на децата към тях, следва да се има пред вид, че въззивният съд е приел за установено, че до фактическата раздяла на родителите майката е полагала всички необходими и адекватни грижи за децата си и за семейството си, а след това – не е имала възможност заради поведението на бащата и че по делото няма факти от които да може да бъде направен извод, че тя не е способна адекватно да упражнява родителските права.
Настоящият съдебен състав констатира от материалите по делото, че след постановяване на въззивния акт /на 22.06.2018г./, в изготвен на 25.10.2018г. доклад от Център за обществена подкрепа [населено място] е посочено,че „към момента децата категорично отказват да провеждат срещи и телефонни разговори с майка им” и че „представите на двамата родители за отглеждане и възпитание на децата се разминават и не могат да постигнат единомислие по въпроси, касаещи образованието, извънкласните занимания, населеното място, в което Й. и И. да растат”. Имайки пред вид тези констатации, настоящият съдебен състав счита, че следва да се обърне внимание на страните по делото, че задълбочаващият се помежду им конфликт не е в интерес на децата. Те следва да преодолеят личностните си различия и проблеми и да подкрепят децата си. Правилното психо-емоционално развитие на Й. и И. зависи от тях и от способността им да осигурят на децата си възможност да съхранят емоционалната връзка с всеки един от двамата родители. Освен съвместните им усилия, по всяко вероятност ще им е необходима и специализирана помощ, поради което копие от настоящия акт следва да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане”гр.Русе и [населено място] за оказване на необходимото съдействие на И. И. К. и Л. В. К..
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 22.06.2018г. по в.гр.д. № 287 по описа за 2018г. на Окръжен съд Русе.
Копие от определението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане”гр.Русе и Дирекция „Социално подпомагане”гр.Бяла.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.