О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 5715 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 12888 от 23.07.2014 г., подадена от П. Ж. П. чрез адвокат Г. А. К. от АК – Б. срещу решение № І-86 от 13.06.2014 г. на ОС – Бургас, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 864/2014 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК, придружена е от изложение по чл.280, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Ж. П. П. е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на касационната жалба. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски.
По допускането на касационното обжалване Въровният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК (отм.), ОС – Бургас е потвърдил решение № 7 от 27.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 3171/2004 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изнесен на публична продан недвижим имот, допуснат до делба между страните по делото, представляващ тристаен апартамент от 88,27 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], вх.2, ет.4, ап.7 с идентификатор 07079.613.177.1.15 по кадастралната карта на [населено място], със средна пазарна оценка на изнесения на публична продан недвижим имот 99 800 лева и всеки от двамата съделители е осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на по 1 996 лева.
За да постанови този резултат въззивният съд е съобразил, че производството е делбено, във фазата по извършване на делбата, като приложими са правилата на ГПК (отм.). Делбата е допусната с влязлото в сила решение № 1428 от 30.09.2005 г. по гр.д.№ 3171/2004 г. на БРС между двамата съделители П. Ж. П. и Ж. П. П. при равни квоти – по ? идеална част за всеки един от тях. В първото о.с.з. във фазата по извършване на делбата, проведено на 17.01.2014 г. вещото лице С. Р. по изслушаната съдебно-техническа експертиза е заявило устно пред БРС, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. Тази констатация на вещото лице не е била оспорена от никоя от страните, с оглед на което и поради липса на предпоставки за възлагане на имота на основание чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК (отм.) районният съд е изнесъл недвижимия имот на публична продан. Предвид заявените оплаквания във въззивната жалба на П. Ж. П., пред Окръжен съд – Бургас е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, отново изготвено от ВЛ С. Р., което не е оспорено от страните, и е категорично, че имотът е неподеляем. Предвид това и на основание чл.288, ал.1 ГПК (отм.) – когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, въззивният съд, потвърждавайки решението на районния съд, е постановил имотът да бъде изнесен на публична продан. Обсъдено е и заявеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд бланкетно е отразил, че не били налице законовите предпоставки за възлагане апартамента на П. Ж. П.. В тази връзка окръжният съд е посочил, че П. Ж. П. е направила искане за поставяне в неин дял на процесния недвижим имот в първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата, но както пред районния съд, така и пред въззивния не са заявени и установени обстоятелствата, при наличието на които законодателят е предвидил неподеляемия имот да се възложи на единия от съделителите – хипотезите на чл.288, ал.2 ГПК (отм.) и на чл.288, ал.3 ГПК (отм.). В случая тези предпоставки не са налице, тъй като съсобствеността е възникнала в резултат от разваляне на прехвърлителна сделка (договор за издръжка и гледане), при което страните са станали съсобственици при равни идеални части. Така единственият способ за ликвидиране на съсобствеността между съделителите остава изнасянето на делбения имот на публична продан.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: Достатъчно ли е заключението на експерта да съдържа само и единствено крайния извод по поставената задача, без да е основано на конкретни данни, обосновано и мотивирано ? Следва ли съдът да приеме, че имотът е неподеляем на основание чл.288, ал.1 ГПК (отм.) само на основание заключението на вещото лице, което не е мотивирано и съдържа само извод или е следвало да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото ? Налице ли са предпоставките за възлагане на допълнително и повторно заключение по чл.201 ГПК, когато заключението на вещото лице не е мотивирано и следи ли съдът служебно за това ? Касаторката поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 02.06.2014 г. по гр.д.№ 163/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 191 от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 157/2011 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 1083/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и чл.295 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
На първо място, така поставените въпроси по същество обобщават оплакванията за неправилност на атакуваното решение, наведени с касационната жалба, които обаче сами по себе си не могат да бъдат предмет на обсъждане и произнасяне във фазата по селектиране на касационните жалби. Отделно от това, не е налице противоречие между въззивното решение и Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о. С последното е даден отговор на процесуално-правен въпрос относно преценката на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, каквито обстоятелства не са налице в разглеждания случай. С тълкувателните мотиви на Решение № 115 от 02.06.2014 г. по гр.д.№ 163/2014 г. на ВКС, І г.о. и на Решение № 191 от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 157/2011 г. на ВКС, І г.о. пък е разяснено, че съдът е длъжен да обсъди и прецени заключението на вещото лице съвкупно с останалите събрани по делото доказателства, доколкото не е обвързан да възприеме безкритично експертните изводи. В разглеждания случай изобщо не се установява да са ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение обосноваността на формирания извод, че процесното жилище е неподеляемо. С Решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 1083/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че възлагането на повторно заключение е резултат от преценката на съда, че вече депозираното е необосновано и са налице съмнения за неговата правилност. Такива в случая обективно не биха могли да възникнат при отсъствието на възражения от която и да е от страните (включително касаторката) срещу неговата правилност, както и при отсъствие на други доказателства, които да разколебават вътрешното убеждение на съда, че заключението следва да бъде кредитирано.
Поради отсъствието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
На основание чл.81 ГПК вр.чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да заплати на ответника по касация направените от него разноски за настоящото производство – заплатения в брой адвокатски хонорар по ДПЗС № [ЕГН] от 02.08.2014 г. в размер на 500 лв.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 12888 от 23.07.2014 г., подадена от П. Ж. П. чрез адвокат Г. А. К. от АК – Б. срещу решение № І-86 от 13.06.2014 г. на ОС – Бургас, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 864/2014 г.
ОСЪЖДА П. Ж. П., ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на Ж. П. П., ЕГН [ЕГН], сумата 500 (петстотин) лева – разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: