4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
[населено място], 02.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№449/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №728/27.11.2018г. по в.ч.т.д.№607/18г. Варненски апелативен съд е потвърдил определение №2737/31.07.2018г. по т.д.№94/2018г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е прекратил образуваното пред него производство по предявените от Е. В. Н. и Н. А. Н. срещу „Пи Ви Консулт“ООД искове с правно основание чл.200 КТ и го е изпратил по родова подсъдност на Варненски районен съд.
Срещу това определение на ВАпС е подадена частна касационна жалба от „Пи Ви Консулт“ООД, в която се навеждат оплаквания за неговата необоснованост и постановяването му при неправилно приложение направилата за определяне на подсъдността. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото на ВОС.
Искането за допускане до касационен контрол се поддържа в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „Следва ли правилата за подсъдност да бъдат приложени и в хипотеза, в която това би довело до нарушаване на основни принципи на гражданския процес?“, както и при твърдения за очевидна неправилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, като последната е обоснована с доводи за нарушение на основни принципи на гражданския процес – на състезателното начало, на правото на защита на страната, на равенството на страните и на установяване на истината.
Ответниците по частната касационна жалба Е. В. Н. и Н. А. Н. са възразили срещу наличието на сочените в нея предпоставки за допускането на въззивното определение до касационен контрол, а по същество са изложили доводи срещу нейната основателност с искане определението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител адв.А. А. Г. по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
„Ч. – Застрахователно и презастрахователно дружество“АД, чрез „Ч. – Застрахователно и презастрахователно дружество АД – клон България“ КЧТ е заел становище за основателност на частната касационна жалба, оспорвайки извода на съдилищата, че спорът между наследниците на починало при трудова злополука лице и неговия работодател е трудов по смисъла на чл.357 КТ вр. чл.104 т.4 ГПК.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова молба на Е. В. Н. и Н. А. Н., с която същите,в качеството им на наследници на починалия на територията на Р Турция при трудова злополука техен общ наследодател, са предявили искове, всеки от които с размер по 98 483,70 лв., срещу „Ч. – Застрахователно и презастрахователно дружество“АД, чрез „Ч. – Застрахователно и презастрахователно дружество АД – клон България“ КЧТ, с което работодателят му е имал сключен валиден договор за застраховка, покриващ отговорността му срещу риск „злополука“ на служителите и предмет – смърт от трудова злополука. Като евентуален ответник по искове за имуществена отговорност за вреда от трудова злополука /чл.200 ал.1 КТ/, предявени в същите размери, с исковата молба ищците са конституирали „Пи Ви Консулт“ООД – работодател на починалия техен наследодател. С определение №2737/31.07.2018г. окръжният съд е прекратил производството по исковете срещу евентуалния ответник и го е изпратил по подсъдност на Варненски районен съд, приемайки,че се касае за трудов спор. Тъй като главният иск подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК „производство по търговски спорове“, с оглед предвидения в нея отделен процесуален ред за разглеждането на този иск, е обосновал и неприложимост на чл.104 ал.1 т.6 ГПК. Отделно е изложил и съображения за нецелесъобразност главните и евентуалните искове да бъдат разгледани в общо производство от окръжния съд,предвид създаване на значителни затруднения за разглеждането на главния иск.
За да приеме за неоснователна подадената от „Пи Ви Консулт“ООД частна жалба срещу това определение, съставът на Варненски апелативен съд с постановения от него съдебен акт се е позовал на разпоредбата на чл.104 ГПК, изключваща исковете по трудови спорове от родовата подсъдност на окръжния съд, която е определил като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им. С оглед цитирана трайна съдебна практика, съдът е приел,че характер на трудов спор има и искът,предявен от наследниците на починал при трудова злополука. Наведените в частната жалба допълнителни доводи във връзка с разделянето на исковете, въззивният съд е отказал да разгледа, поради липсата на процесуална възможност актът за разделяне на производството да бъде проверяван по реда на инстанционния съдебен контрол.
Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Апелативен съд Варна до касационно обжалване. Поставеният от частния касатор въпрос не отговаря на изискванията за осъществен общ критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно постановките на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с решаващите изводи, въз основа на които въззивният съд е потвърдил определението на Окръжен съд Варна. Независимо,че липсата на формулиран обуславящ изхода на делото въпрос е достатъчно основание достъпът до касационен контрол да бъде отказан, съгласно т.1 ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съставът намира за необоснован и соченият в допълнение към него селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 , доколкото формалното цитиране на нормата, заедно с извадка от текста на т.4 от посоченото тълкувателно решение не е достатъчно да бъде направен извод за наличие на сочената хипотеза.
Не е обоснована и предпоставката за селектиране на частната касационна жалба, предвидена в нормата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за наличието на която в съображенията си частният касатор се позовава на нарушени основополагащи принципи на правото. Правилата,определящи родовата подсъдност на исковете, са от императивен порядък – за същата съдът е задължен да следи служебно и не може да бъде променяна по съгласие на страните.Поради това и, както правилно е прието от въззивната инстанция, наличието на разписаната по този начин в закона родова подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на исковете от съответния родово определен съд. Съобразяването на съда с тези правила априори изключва извод за допуснато нарушение на принципите, на които се крепи правовия ред, щом законодателят е предвидил наличието им с изрична повелителна правна норма. Отделно от това, разделянето на производството и изпращането на исковете, подсъдни на друг родово определен съд, не лишава страната от право на защита, не променя състезателния характер на производството, което ще се развие пред него, не води до поставяне на страните в неравнопоставеност, нито е пречка за установяване на истината, тъй като пред районния съд същата разполага с всички предвидени от закона и осъществими по общия ред за разглеждане на исковете процесуални права. Доколкото частният жалбоподател има интерес да участва в производството по главните искове, останали за разглеждане от окръжния съд и да доказва определени, значими за него факти, за това е предвидена правната възможност да встъпи в този процес като подпомагаща страна, от която възможност потвърденият от въззивната инстанция съдебен акт не го е лишил.
Предвид горното, достъпът до касация следва да бъде отказан.
С оглед правния резултат в полза на адв. А. А. Г. на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №728/ 27.11.2018г. по в.ч.т.д.№607/18г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Пи Ви Консулт“ООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Кузман Шапкарев“№1 да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. А. А. Г. с адрес на практиката [населено място] [улица] партер сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.