О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200/21.03.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия ,второ търговско отделение , в закрито заседание на четиринадесети март , през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 124 по описа за две хиляди и дванадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.278 вр. чл.274 ал.2 предл. второ от ГПК .
Образувано е по частна жалба на С. П. Я. против определение № 291 / 12.12.2011 год. по кас.дело № 885 / 2011 год. на Второ търговско отделение на ВКС , с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същия против постановеното решение № ІІ -55 / 19.05.2011 год. по гр.д.№ 417 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд ,на основание чл.280 ал.2 от ГПК . Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с довода, че качеството му на страна – физическо лице по сключения договор , независимо от качеството „ търговец „ на противната страна , изключва характера на сключената помежду им сделка като търговска, съответно делото като търговско, поради което и ограничението на чл.280 ал.2 от ГПК / в редакцията му съгласно изм. ДВ бр.100 , в сила от 21.12.2010 год. /, с оглед цената на иска , е неприложимо . Позовава се на разглеждането на спора до момента не като търговски , вероятно визирайки неприлагане реда на глава ХХХІІ на ГПК – „ Производство по търговски спорове „ , поради неизлагане на други конкретни съображения в тази насока .
Ответната страна – [фирма] оспорва частната жалба , позовавайки се на необжалваемост на определението на ВКС пред друг състав на ВКС ,на основание чл.274 ал.4 от ГПК . Поддържа правилността на извода на касационния състав за търговски характер на сключената между страните сделка, предопределящ , с оглед основанието на иска , търговския характер на делото , на основание чл.287 от ТЗ.
Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.2 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа по същество . Несъстоятелен е довода на ответната страна, че частната жалба е недопустима , на основание чл.274 ал.4 ГПК . Ограничението , въведено от нормата, е приложимо за касационни частни жалби против определения на въззивните съдилища , не и в хипотезата на чл. 274 ал.2 предл. второ от ГПК , в който настоящият състав се произнася в качеството на въззивна инстанция .
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Атакуваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 417 / 2011 год. е постановено по предявени от [фирма] против С. П. Я. искове за дължимо възнаграждение по договор за изработка и обезщетение за забава за изплащането му,частично уважени , в която част е предмет на касационната жалба . Същата е подадена след влизане в сила на изменението на чл.280 ал.2 ГПК / ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./, поради което пар. 25 на ПЗР на ЗИДГПК / обн . в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 год./ е неприложим . За преценка допустимостта на обжалването е меродавна цената на исковете – под 10 000 лева за всеки .
Постановеното определение на ВКС, второ търговско отделение , е правилно и следва да бъде потвърдено . Сключената между страните сделка е с основание договор за изработка, при безспорна страна „ търговец „ / за изпълнителя / , по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ . Договорът за изработка не е сред абсолютните търговски сделки – чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 от ТЗ . Сключената сделка не е търговска за жалбоподателя – възложител по договора за изработка , на основание чл.286 ал.1 от ТЗ , тъй като същият няма качеството „търговец” , кумулативно необходимо ведно със сключване сделката във връзка с упражняваното от него занятие , за което също няма доказателства. Съгласно чл.287 от ТЗ , обаче, разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни , ако едната от тях е търговец , освен ако законът не урежда друго , каквато хипотеза в случая не е налице . Нормата на чл.280 ал.2 от ГПК въвежда по-широко понятие , относимо към прилагането й , от понятието „ търговска сделка „ – „ търговско дело”. Липсва легална дефиниция за същото. Не може да се постави знак на равенство между изброените в чл.365 от ГПК „ търговски спорове „ и търговските дела изобщо , т.е. че т.1 – 5 на чл.365 ГПК изчерпват хипотезите на търговски дела . Търговско следва да се приеме всяко дело , спорът по който намира основанието си в ТЗ и разрешаването му предпоставя приложението на ТЗ . Дори изхождайки от понятието „ търговски спор „ по смисъла на чл.365 т.1 ГПК , обаче , логично следва идентичен извод . Съгласно същата норма , търговски спор е и този свързан с изпълнението или неизпълнението на търговска сделка , което изпълнение, респ. неизпълнение , съгласно чл.287 от ТЗ , се подчинява на едни и същи правила – тези на търговските сделки – за всяка от страните , независимо че едната не е търговец. В този смисъл , следва да се сподели извода, че за търговския характер на делото е достатъчно за една от страните сделката да е търговска , освен ако не следва друго от ТЗ / напр. изключението на чл.318 ал.2 ТЗ / .
Д. за разглеждането до момента на делото като гражданско е несъстоятелен, с оглед неприложимост на глава ХХХІІ на ГПК „ Производство по търговски спорове „ към настоящите искове, предвид цената им, непредпоставяща родова подсъдност на окръжен съд , съгласно чл. 104 т.4 ГПК , за да би бил приложен реда за разглеждането им по тази глава . С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 291 / 12.12.2011 год. на Върховен касационен съд , второ търговско отделение , постановено по кас.д..№ 885 / 2011 год. , с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. П. Я. против постановеното въззивно решение № ІІ – 55 / 19.05.2011 год . по гр.д.№ 417 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :