4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 699/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр.София, 22.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 699/2011 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решението на Софийски апелативен съд № 564/05.04.2011 год., постановен по т.дело № 472/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ФО, VІ състав от 25.06.2010 год. по т.дело № 261/2005 год., с което са отхвърлени предявените от ищеца касатор обективно съединени искове по чл.74, ал.1 ТЗ и чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за отмяна на решението на ОС на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 10.08.2005 год. за изключване на държавата от участие в дружеството на основание чл.126, ал.3, т.4 вр. с чл.134, ал.1 ТЗ поради невнасяне на допълнителна парична вноска, съответно – за прогласяване нищожността на взетото решение поради противоречие с целите и духа на ЗПСК.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че процесното решение за изключване е последица от предходно решение на ОС за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците, взето с гласовете на другия съдружник [фирма], притежаващ мажоритарен дял от капитала на дружеството и като краен резултат води до разпореждане с дяловете на държавата, които са 1% от капитала на дружеството, което противоречи на духа и целите на ЗПСК.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа становището,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан най-общо с приложимостта към конкретния казус на ЗПСК, който се явява специален по отношение нормите на Търговския закон без да го формулира изрично и без да навежда конкретни доводи относно значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касатора-ищец обективно съединени искове по чл.74 ТЗ и по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за отмяна на решенията на проведеното на 10.08.2005 год. ОС на ответното търговско дружество евентуално – за прогласяване на нищожността им. Осъществявайки съдебен контрол върху законосъобразността на атакуваните решения съдът е констатирал, че са спазени изискванията на закона и устава на дружеството, свързани с процедурата на провеждане на събранието и вземане на решенията. В резултат на извършената проверка и с оглед данните по делото съдът е направил решаващия извод, че решението на ОС за изключване на ищеца в качеството му на съдружник в [фирма] е правилно, тъй като е съобразено с разпоредбите на чл.126, ал.3, т.4 във вр. с чл.134 ТЗ и е в резултат на неизпълнение на задължение на съдружник за внасяне на допълнителни парични вноски за определен срок, взето с решение на предходно ОС на дружеството, което не е било отменено по реда на чл.74 ТЗ. Прието е, че не съществува конкретна правна норма от ЗПСК относима към предмета на процесното решение на ОС, касаещо изключването като фактически се цели произнасяне по законосъобразността на решението за задължаване на съдружниците да внесат допълнителните парични вноски, което решение не е било оспорено от ищеца по предвидения от закона ред, не е предмет на делото и не може да бъде проверявано в настоящия процес. Прието е също, че решението на ОС от 10.08.2005 год. не е нищожно, тъй като е взето от ОС на дружеството в рамките на неговата компетентност и не е налице нито едно от изчерпателно изброените основания, водещи до нищожност с оглед разпоредбите на ТЗ и тълкуването дадено с ТР № 1/2002 год. на ОСТК на ВКС.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал същественият с оглед изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличието на основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като най-общо е посочил, че касае за приложимостта на Закона за приватизация и след приватизационен контрол към конкретния казус, който закон според него се явява специален по отношение на Търговския закон. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на конкретното дело. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от посочения от касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни в случая не са налице. Що се отнася до оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбите на чл.126, ал.3, т.4 и чл.135 ТЗ са пределно ясно и не се нуждаят от тълкуване. Не е налице твърдяната колизия между тези норми и разпоредбите на ЗПСК, тъй като се касае за законодателно уреждане на различна правна материя.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 564/05.04.2011 год., постановено по т.дело № 472/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: