О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№200
гр. София, 23.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 108 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1593 от 26.06.2018г. по гр.д. № 144/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6312 от 11.09.2017г. по гр.д. № 18755/2014г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Българска академия на науките против „Топливо” АД установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** с адрес: [населено място],[жк], с площ * кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, който имот е идентичен с имот пл. № * по кад.лист * и * по плана на местн.”Ю. градска територия 2 част І-71”, при посочени съседи по документ за собственост и по скица. С решението е постановена отмяна на констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена от Д. И. Д. – трето лице- помагач на ответника, чрез пълномощника му адв. Г.. Поддържа се на първо място, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск предвид липсата на положителни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск на Б., доколкото ответникът „Топливо” АД е признал в отговора на исковата молба, че имотът е на Б.. По-нататък са поддържат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон /чл.10, ал.2 ЗБАН/, поради нарушения на съдопроизводствените правила /непълен и неточен доклад, отхвърляне на доказателствени искания и др./ и поради необоснованост.
За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1/ за правното значение на липсата на изложени конкретни обстоятелства за наличие на спор относно правото на собственост между ищеца и ответника; 2/ допустим ли е иска, ако ответникът твърди, че не оспорва правото, предявено с исковата молба; каква е връзката между изявлението на ответника, че не оспорва собствеността на ищеца и признанието на иска, при предявен установителен иск за собственост; 3/ следва ли съдът в диспозитива на решението по установителен иск за собственост да опише имота, както го е описал ищеца в исковата молба или може да го опише по свое виждане; може ли такова действие да доведе до недействителност на съдебния акт като постановен по непредявен иск; 4/ какво е доказателственото значение на записите за притежавани активи по баланса на държавно учреждение при липса на други доказателства за предоставяне на тези активи за стопанисване и управление в периода 1944 -1955г.; 5/ при липса на дадено полюбовно съгласие за отчуждаване на недвижим имот по чл. 47 ЗОНИДОП /отм./ как се доказва фактическото завземане на имота от държавата, за да се счита за завършен фактическия състав; към кой момент държавата следва да е завзела фактически имота, за да се приложат последиците от това действие; 6/ ако не са събрани доказателства за фактическо завземане по реда на ЗОНИДОП /отм./ до отмяната на закона може ли то да бъде доказано, ако установяването на фактическа власт по отношение на имота е извършено от тоталитарен политически режим; 7/ какво е съдържанието на понятието „фактическо завземане” по ЗОНИДОП /отм./ ; 8/ ако отчуждаването по ЗОНИДОП /отм./ не е произвело действие, може ли последващо фактическо завземане в периода 1944-1989г. да обоснове извод за придобиване собственост от държавата; 9/ какво е значението на благоустройственото мероприятие, предвидено за недвижим имот, завзет неправомерно /без приключила отчуждителна процедура/; 10/ за задължението на въззивния съд като инстанция по същество за изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства. Спрямо тези въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, тт.1 и 3 и чл. 280, ал.2 ГПК/вероятна недопустимост и очевидна неправилност/.
Ответникът по жалбата Българска академия на науките представя писмен отговор, в който поддържа, че решението е допустимо и липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Топливо” АД в писмения си отговор, изготвен от адв. Р., също счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост относно поземлен имот. Ищецът Българска академия на науките основава правото си на собственост на чл.10, ал.2 ЗБАН или евентуално на придобивна давност. Поддържа, че имотът е стопанисван чрез Националния институт по метеорология и хидрология при Б. като част от територия с площ от около 90 дка с адрес [улица].
Ответното дружество е частен правоприемник, чрез поредица от правни сделки, на наследниците на Г. В., в чиято полза през 2003г. е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността в стари реални граници върху нива от 1,320 дка в местн.„Новия кър-Х.”, част от имот № * по кадастрален план от *г. Касаторът Д. Д., встъпил в процеса като подпомагаща страна, е опосредстван праводател на „Топливо” АД.
Установено е, че с Указ № 128 от 29.12.1941г., издаден на основание чл.2, т.1, чл.3, ал.2 и чл.54 ЗОНИДОП/отм./ са отчуждени частни недвижими имоти за нуждите на Българо-немски институт за земеделски изследвания; сред отчуждените имоти е парцел № *, собственост на Г. К. В.. Имотът фигурира в списъка на отчуждените имоти, като собственикът се е подписал срещу определената оценка. С Постановление на Министерски съвет от 23.11.1944 г. Българо-немският институт е закрит и имуществото му, вкл. земята, са предадени на Централния земеделско-изследователски институт в С.. Въз основа на последващи преобразувания ЦЗИИ преминава към Отделението за селскостопански науки на Б..Със заповеди на министъра на земеделието от 1951г. на Хидрометеорологичната служба са предоставени общо 100 дка земи от държавния поземлен фонд – 80 дка от землището на [населено място] и 20 дка от землището на [населено място]. През 1955г. към Б. е създадено „Отделение за селскостопански науки”, в което влиза и Централния земеделски изследователски институт /ЦЗИИ/, като всички сгради и опитни полета на досегашните институти преминават към Б..
Установено е от съдебно техническата експертиза, че възстановените на бившите собственици 1,320 дка се намират в югозападната част на имот № * по кадастралния план от *г., който по действащия кадастрален план е с № *, а по кадастрална карта е с идентификатор ***. Този имот попада изцяло в терена, предвиден според Указа от 29.12.1941г. за Българо-немския институт за земеделски изследвания, както и впоследствие в границите на терен от 37,8 дка, предаден през 1959г. на Института по хидрология и метеорология, а през 1969г. преотреден за същия институт. Експертизата установява, че върху терена е изпълнено предвиденото мероприятие – изградени са сгради, метеорологични площадки, лаборатория и други, обслужващи института, съоръжения.
При тези данни въззивният съд на първо място е приел, че искът е допустим и ищецът има интерес от търсената защита, защото ответникът разполага с нотариален акт, който го легитимира като собственик, което е достатъчно, за да е налице правен спор. На следващо място решаващият съд е изтъкнал, че не са допуснати нарушения от първата инстанция при изготвяне на доклада и разпределяне на доказателствената тежест. Съдът е извършил всички необходими и възможни процесуални действия за събиране на правно релевантните доказателства.
По съществото на спора е приел, че с Указа от 1941г. е извършено валидно отчуждаване на имотите, посочени в него в полза на държавата; собствениците на имотите, включително Г. В., са уведомени и са дали съгласие за отчуждаването и за определеното обезщетение видно от подписите им в списъка; няма данни да е отправено възражение по чл. 55 ЗОНИДОП/отм./ и да е провеждана съдебна процедура. Отделно, дори и да не е спазена детайлно процедурата по отчуждаването, то е налице фактическо отчуждаване на имота от наследодателя Г. В., при което отчуждителният ефект е настъпил със завземането на имота, което в случая е доказано. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд в този смисъл /както на такава, постановена в периода 1929 – 1938г., така и на нова практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК/. С оглед на това и предвид събраните гласни доказателства, че имотът е стопанисван от Б., чрез Н., към момента на влизане в сила на ЗБАН, то е осъществено соченото от ищеца придобивно основание по чл. 10, ал.2 ЗБАН.
Доводите за постановяване на решение по чл.237 ГПК при признание на иска съдът е намерил за несъстоятелни. От една страна, нито ответникът не е направил изрично признание, нито ищецът е поискал постановяване на такова решение. От друга страна, по искове за собственост не може да се постановява решение при признание на иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК настоящият състав счита, че такива липсват.
Първите два въпроса са свързани с доводите за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от воденето на делото. Следва да бъдат споделени констатациите и на двете инстанции, че ищецът разполага с правен интерес да иска установяване на собствеността си, защото ответникът разполага с документ за собственост – нотариален акт, който го легитимира като собственик. Поради това правен спор съществува, независимо от изразената от ответника в процеса позиция, че не оспорва правото на собственост на ищеца.
Третият въпрос касае описанието на недвижимия имот в диспозитива на съдебното решение – дали е необходимо до следва описанието в исковата молба или съдът може да опише имота и въз основа на други данни по делото и доколко последното накърнява диспозитивното начало. Този въпрос не може да обуслови допускане на касационен контрол. В исковата молба имотът е описан с индивидуализиращите признаци по кадастралната карта и по стар кадастрален план от 1939г. В диспозитива на решението на Софийски градски съд идентификацията на имота е също по кадастрална карта, но и по действащия кадастрален план, съгласно констатациите на приетата техническа експертиза, като са посочени граници, както по документ за собственост, така и по скица. Такова „различно” описание не води до произнасяне по непредявен иск и не се отразява на допустимостта на съдебния акт. Няма съмнение в практиката, че при индивидуализацията на спорния имот съдът може да се служи с данните от приета техническа експертиза и от скиците по делото. Предвид изложеното въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както счита касатора.
Четвъртият въпрос – за доказателственото значение на записите за притежавани активи по баланса на държавно учреждение при липса на други доказателства за предоставяне на тези активи за стопанисване и управление в периода 1944 -1955г., касаторът счита за разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Даденото разрешение в т.2Г на първия тълкувателен акт, е че предоставянето на имущество за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни; осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, има непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Именно по този начин е изградил изводите си и въззивния съд – ценил е множество доказателства, установяващи извършеното отчуждаване на имота, отнемането му от патримониума на бившия собственик още преди образуването на ТКЗС, както и предоставянето му за нуждите на институт към Б.. В същия смисъл е разрешен въпроса и в Решение № 57 от 27.06.2018г. по гр.д. № 591/2017г. на ІІг.о., спорът по което касае друг имот, отчужден на същото основание.
Въпроси от пети до девети включително се отнасят до надлежното провеждане на процедурата по отчуждаване на имота в полза на държавата и нейните последици. Мотивите на въззивния съд в тази насока следват разрешенията на същия въпрос, дадени в практиката на Върховния касационен съд и отнасящи се до отчуждаването по същия указ. Това са решение №601 от 29.09.2010г. по гр.д. № 504/2009г. и решение № 181/14.09.2011 г. по гр.д. № 261/2010 г., и двете на I г.о., в които са разяснени етапите на отчуждаването, актовете които се издават, както и възможността за т. нар. “фактическо отчуждаване“, при което отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота, дори и да не са изпълнени формалностите на закона. Поради това, доколкото съдебният акт е съобразен с практиката на Върховния касационен съд, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Отделно може да се отбележи, че въпросите съдържат някои конкретни формулировки, несвързани с мотивите на въззивния съд и некореспондиращи с фактите по делото, като например за значението на установената фактическа власт по време на тоталитарен режим.
Деветият въпрос е за значението на благоустройственото мероприятие, предвидено за недвижим имот, завзет неправомерно /без приключила отчуждителна процедура/ и за доказателственото значение на отбелязването на процесния имот в проект за генплан като съседен на процесния. Въпросът е неясно формулиран /не може процесния имот да е съседен на процесния/, а и не е обоснован по никакъв начин. Съдът в мотивите си не е обсъждал положението на имотите според проект за генплан. Вероятно касаторът визира представената с исковата молба скица на ПИ с идентификатор № *** с площ * кв.м., записан като собственост на Б., където спорният имот с идентификатор *** визуално попада в площта на първия имот, но е посочен като съседен. Въззивният съд е обсъдил тази скица и е взел предвид заключението на техническата експертиза, която е изяснила подробно и е онагледила на скици разположението на бившия имот на Г. В. със стар № * спрямо терена, предвиден за отчуждаване по царския указ и терена, предоставен на Института по хидрология и метеорология към Б.. От тях е несъмнено установено, че имот № *, част от който се явява възстановения имот със сегашен идентификатор ***, попада изцяло в терена, усвоен за нуждите на Б.. А това от своя страна сочи на осъществено мероприятие, препятстващо възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ – чл. 10б от закона. На последно място, десетият въпрос е за задължението на въззивния съд като инстанция по същество за изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства. Това задължение на съда е изпълнено, взети са предвид всички доказателства, включително свидетелските показания, ангажирани от касатора; мотивите са обстойни, съдържат отговор на наведените в жалбата доводи и възражения.
Несъстоятелни са и оплакванията за очевидна неправилност на съдебния акт – такава не се съзира пряко от мотивите на решението.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за тази инстанция, които са 1500 лв. адвокатско възнаграждение за ответника „Топливо” АД и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за Българска академия на науките.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1593 от 26.06.2018г. по гр.д. № 144/2018г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Д. И. Д..
ОСЪЖДА Д. И. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Топливо” АД, ЕИК831924394 сумата 1500/хиляда и петстотин/ лева разноски по делото, а на Българска академия на науките, ЕИК000662018, сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: