О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 23.04. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
Е. МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2681 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Й. Б. чрез адв. Сл. Б. и М. И. срещу решение № 171/07.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по в.т.д. № 153/2018 г. в частта му, с която се потвърждава решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/ в частта, с която И. Б. е осъден да заплати на Н. И. Б. сумата от 45000 лв. на основание договор за цесия от 05.07.2016 г., сключен между Н. Б., като цесионер и „Атлетик“ АД, като цедент, като са присъдени разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. И. Б. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзОС са предявени осъдителни искове от Н. Б. срещу И. Б. по чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане съответно сумите 45000 лв. и 246375 лв. Исковете се основават на следните, установени по делото факти: С договор за цесия от 05.04.2011 г., третото за спора лице „Атлетик“ АД е продало на ответника И. Б. свои вземания към „Дивико“ ООД в общ размер от 58363 лева, от които: неустойка по частичен иск в размер на 51000 лева и деловодни разноски в размер на 7363 лева, присъдени в полза на цедента с влязло в сила решение по в.гр.д. № 904/2010 г. на ПАС Вземането е прехвърлено на цесионера за сумата от 45000 лв., която Б. се е задължил да заплати на „Атлетик“ АД в срок до 6 месеца, считано от събирането на вземането от длъжника. В чл.7 от договора страните са предвидили неустойка в тежест на цесионера, при неизпълнение на задължението за заплащане на цената в срока по чл.2 ал.2 в размер на 0.5 % от неиздължената цена за всеки ден забава. Длъжникът „Дивико“ ООД е уведомен за извършената цесия от цедента с уведомление от 05.04.2011 г. По молба на цесионера И. Б. и въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 904/2010 г. на ПАС, за прехвърлените с договора от 05.04.2011 г. вземания, е образувано изп. дело № 135/2011 г. на СИС при Районен съд Велинград срещу длъжника „Дивико“ ООД, по което е била събрана и преведена на взискателя И. Б. общо сумата от 76228.79 лв. Тъй като всички цедирани вземания са били събрани от взискателя – цесионер, изпълнителното производство е било прекратено. Не е спорно, че ответникът И. Б. не е изпълнил задълженията си за заплащане цената по договора за цесия от 05.04.2011 г., което е основание за предявяване на исковете от Н. Б., тъй като междувременно с договор за цесия от 05.07.2016 г. „Атлетик“ АД продава на ищеца Н. Б. вземането си в размер на 45000 лева, представляващо дължимата цена по договора за цесия от 05.04.2011 г., сключен между същото дружество и И. Б.. Извършено е надлежно уведомяване на длъжника И. Б. от „Атлетик“ АД за извършената цесия. ПзОС е уважил така предявените искове изцяло. По жалба на И. Б. ПАС е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за претендираната главница от 45000 лв., отменил е решението в останалата уважителна част и е отхвърлил иска по чл.92 ЗЗД, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да потвърди решението на ПзОС в уважителната му част на иска по чл.79 ал.1 ЗЗД, ПАС е изложил подробни съображения във връзка с възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия, вкл. и относно направеното възражение, че липсва съгласие на ищеца за сключване на договора за цесия от 05.07.2016 г. Ответникът е твърдял, че подписът на договора не е изпълнен от цесионера – ищец Н. Б., същото възражение е и относно подписа му на исковата молба и на пълномащното на адвоката му. В о.с.з. пред ПзОС от 26.06.2017 г. Н. Б. е заявил, че подписът върху показаните документи – искова молба, пълномощно и договора за цесия са негови, пояснил е, че дясната му страна не функционира нормално, поради заболяване /установено с приложено от ТЕЛК решение/ и функциите са му нарушени. По възражението на противната страна, че подписът на посочените по-горе три документа не са положени от ищеца, с оглед на което е поискана графологична експертиза, ПзОС е оставил без уважение това искане, като е изложил съображения за изпълнените от ищеца указания, дадени в предходното съдебно заседание от 28.04.2017 г. все във връзка със същото възражението на ответника и дадената му от съда възможност, в изпълнение на която се е явил и потвърдил подписа си под исковата молба, пълномощното и договора за цесия. ПАС е възприел становището на ПзОС за липса на нищожност на сключения договор за цесия от 05.07.2016 г. между Н. Б. и „Атлетик“ АД и съображенията на първоинстанционния съд, свързани с обстоятелството за подписване на договор за цесия от самия Н. Б., което той е потвърдил. Според ПАС заявеното от ответника оспорване на истинността на договора за цесия /неподписано от ищеца/ не е проведено успешно, предвид обясненията на ищеца в о.с.з., че положеният за цесионер подпис е негов, което според ПАС е признание за направено от страната волеизявление и доколкото в договора като двустранен такъв се съдържат задължения и за двете страни – т.е. признание за неизгодни за страната факти. От ПАС са изложени и съображения, че освен извършеното от ищеца признание за сключения договор за цесия, последващите извършени от страните действия – изпратено и получено уведомление за цесията и предявените искове за събиране на цедираните вземания също налагат извод за съдържанието и волята на страните по този договор. Обсъдено е и направено възражение от ответника за опрощаване на вземане и погасяване по давност, които са приети за неоснователни – няма доказателства за опрощаване, а самият факт, че договорът за цесия от 05.04.2011 г. в два екземпляра в оригинал са намират в И. Б. не е основание да се приеме наличие на опрощаване. Неоснователно, според ПАС е възражението за давност, с оглед уговорката за изплащане в договора за цесия между „Атлетик“ АД и Б. – чл.2 ал.2. По това възражение са съобразени данните за образувано изпълнително производство, събиране и плащане на цедираните вземания от „Дивико“ ООД на И. Б..
В изложението си касаторът формулира въпроси, обособени в две групи при сочен допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Първа група: „1. Представляват ли единствено личното явяване на страната по делото и волеизявлението й, че собственоръчно е подписала оспорения договор, основание съдът да приеме, че насрещната страна не е провела успешно оспорването на автентичността на документа, при положение, че по делото не е била допусната графологична експертиза, заключението на която да потвърди обясненията на страната? 2. Има ли право съдът да откаже да открие производство по оспорване на частен диспозитивен документ, ако той е оспорен на време и страната, която ще се ползва от него, заяви пред съда, че лично е положила подписа си върху оспорвания документ? 3. Могат ли обясненията на страната да са основание съдът да откаже да допусне графологична експертиза в случай на оспорване на автентичността на частния диспозитивен документ, от който ще се ползва тази страна, ако нейните обяснения съдържат неизгодния за нея факт, че е длъжник по този договор? 4. В случаите на оспорване на автентичността на един договор, има ли право съдът да изследва обстоятелства, настъпили след момента на неговото подписване и които не са повлияли на решението на страната да се задължи по договора, като от тези обстоятелс9тва съдът да извлича изводи за автентичнос9тта на подписа? 5. Допустимо ли е съдът преди да реши дали да открие производство по оспорване на документ, да изисква обясненията от страната за обстоятелства, извън това дали страната ще се ползва от този документ в процеса или не, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ГПК? 6. Представляват ли обясненията на страната, че е подписала договора, признание за осъществен неизгоден за нея факт, ако този договор е двустранен и освен задължения по него тя притежава и права, чиято съдебна защита търси в процеса?“; Втора група: „6. Има ли право съдът да изследва правното основание за погасяване на задължението на длъжника, ако по делото е безспорно установено, че документът за дълга се намира в държане от длъжника и това обстоятелство не е оспорено от кредитора с твърдение, че документът е иззет чрез сила или заплашване? 7. Следва ли съдът да изследва време, място и други обстоятелства, съществуващи към момента на предаване на документа за дълга, ако кредиторът не навежда твърдения, че документът се намира у длъжника поради упражнени сила и/или заплашване?“
Всички въпроси на касатора в първата група в изложението по същество се свеждат до въпроса дали личното явяване на страна по делото и изявлението й, че собственоръчно е подписала оспорен договор е основание за съда да приеме, че насрещната страна не е провела успешно оспорване, автентичността на документа, без да е допусната графологична експертиза и при това положение може ли съдът да откаже откриване производство по оспорване. В тази връзка се поддържа и недопустимост на въззивното решение – според касатора е недопустимо произнасяне по исковата молба, която не произхожда от посочения от нея ищец. Въпросите при допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК са във връзка със спора, но са некоректно поставени с оглед изложените от ПАС съображения и изявленията на страната ищец в о.с.з. пред първоинстанциония съд, че оспорените от другата страна подписи върху исковата молба, пълномощното и договора за цесия са положени именно от вписаното в тях лице – Н. Б.. В този смисъл приложените от касатора решения на ВКС не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – по обективно неидентични казуси са, няма хипотеза като по настоящото дело страната, чиито подпис е оспорен да се яви в о.с.з. и да потвърди подписа си, поради което няма основание да се приеме недопустимо произнасяне от ПАС, както поддържа касаторът – налице е произнасяне по искова молба, изхождаща от вписаното в нея лице Н. Б., което самият той е потвърдил пред ПзОС. При така изложените съображения от ПАС няма основание да се приеме и наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Втората група въпроси са принципно поставени и отново некоректно формулирани с оглед изложените от ПАС съображения, съответстват не на тези съображения и събраните доказателства от ПАС, а на защитната теза на касатора и искането за промяна на крайния изход по делото. В този смисъл така поставените въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства ответникът по касационната жалба да е направил разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/07.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по в.т.д. № 153/2018 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.