О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
[населено място], 24.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1316 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.05.2010 год. по гр. д. № 147/2010 год. П. окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 20.01.2010 год. по гр. д. № 3092/2009 год. на П. районен съд и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявените от [фирма],[населено място] искове за установяване по отношение на М. А. Х., че дружеството е собственик на апартамент № 508, ет. 5, вх. “А” в бл. 27 в[населено място], кв. “И.” със застроена площ от 46.08 кв. м. и за предаване от ответника на владението върху него, както и за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лв. за ползуването на апартамента в периода от 7.10.2004 год. до 7.10.2009 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от [фирма],[населено място], чрез юрисконсулт М. В., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му.
С допълнителна молба в изпълнение на указанията на въззивния съд по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, обусловено от разрешаването на спора по противоречив начин от двете съдебни инстанции.
Ответникът не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за собственост е бил уважен, и вместо това постанови друго, с което същият е отхвърлен, въззивният съд приел, че ответникът по иска М. Х. владее спорния апартамент на основание сключения с ищцовото дружество предварителен договор за покупко-продажбата му. Същият не е развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД от продавача, поради което и при наличието на валиден договор, въз основа на който е предадено владението на апартамента, погасяването по давност на потестативното право на ответника, купувач да иска обявяването му за окончателен е ирелевантно обстоятелство относно основанието, на което същият владее имота. Поради липсата на една от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки, предявеният на това правно основание иск не може да бъде уважен, както и този за заплащане на обезщетение за ползуването му в исковия период.
Разрешаването на спора по противоречив начин от първата и въззивната инстанция не представлява основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 3 приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение и обуславящ изхода на спора, и влязло в сила решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. В настоящия случай касаторът не е формулирал и правния въпрос, обусловил изхода на делото, което е достатъчно основание да не се допусне касацията, а освен това и по който въпрос произнасянето във въззивното решение да е в противоречие с друго влязло в сила решение, каквото не е това на първоинстанционния съд по настоящето дело. Поради това и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 62 от 14.05.2010 год. по гр. д. № 147/2010 год. по описа на П. окръжен съд, по подадената от [фирма],[населено място], чрез юрисконсулт М. В., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: