3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
С., 24,03,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1644/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №318 от 12.12.2013 г. по гр.д. №461/2013 г. на Сливенски окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че с касационната жалба направил оплакване за неправилното му конституиране като трето лице помагач на страната на ищеца, тъй като не били налице предпоставките по чл.219 ГПК. Страната подробно е развила оплакването си за неправилност на изводите на първостепенния съд допуснал конституирането й като подпомагаща страна. Направил е извод, че следва да бъде налице правен интерес у привличащата страна,предполагаща процесуалната възможност привлеченото лице да встъпи и по своя инициатива, което условие в случая не било изпълнено. Посочено е определение № 7578 по ч. гр.д. 7232/13 на ВКС.Страната е поставила въпрос, за който е поддържала,че бил решен неправилно, а именно :” Задължително ли е наличие на правен интерес у привлечената страна за конституирането и като трето лице – помагач и следва ли този интерес и да съвпада с интереса на привличащата страна по конкретния спор”. Подробно са интерпретирани мотивите на ТРОСГК №1/01г., за което е обоснована приложимост и при действащия ГПК. Посочено е още, че ВКС в своите последващи актове в това число и такива по чл.290 ГПК, продължава да се съобразява с тези разрешения, като са дадени примери в тази насока. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е изведено като обосновано с това изложение, а също така страната е поддържала и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела в заключение.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и поставения въпрос да бъде възприет като релевантен, макар че същият е свързан с оплакванията на страната, а не с решаващия по отношение на конституирането на касатора в производството извод на съда, който с оглед направеното оплакване с въззивната жалба е приел за правилна преценката на първостепенния съд за наличие на правен интерес у привличащата страна – [фирма] и обвързването на привлечената страна с мотивите на постановеното решение. Съдът е мотивирал, че привличането съставлява средство за защита и право на привличащата страна, независимо от волята на третото лице. Направен е извод, че привлечената страна е имала възможност да встъпи по свой почин в процеса като подпомагаща страна не на тази, която го е привлякла а на другата, след като счита, че има интерес от това, но дружеството не се възползвало от тази възможност. С оглед тези мотиви на съда не са налице сочените от страната противоречия със задължителна практика, тъй като решаващият състав се е съобразил с изложената и от касатора дефинитивност на привличането на трето лице – помагач като процесуалното действие, застъпена както в ТРОСГК №1/01г., така и в цитираните определения и решения по реда на чл.290 ГПК. Нещо повече, приетото от съда е в съответствие и с определението на обсъжданото процесуално действие, разяснено с т.9а ТРОСГТК №І/13г. Правилността на изводите на съда, с оглед конкретното правоотношение и основателността на направените оплаквания за неправилност на предприетите от първата инстанция процесуални действия по конституирането на касатора, не са предмет на разглеждане в настоящето производство, като свързанr с доводи по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. Преценката за това дали страната има правен интерес от привличане на трето лице в процеса е винаги конкретна, свързана с фактите по спора с оглед установените между страните правоотношения и се преценява от съда във всеки случай конкретно. Ако тази преценка е неправилна третото лице няма да е обвързано от мотивите на решението. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие.Следователно с оглед така изложеното, касаторът не обосновава наличие на това основание.
Не се обосновава наличие и на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора, дори и да се приеме, че подробно изложените му съображения по приложение на разпоредбата на чл.219 ГПК имат относимост към мотивиране на основанието.За да е налице това основание то следва страната да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая нормата на чл.219 ГПК е ясна, а по нейното приложение е налице и многобройна/ цитирана и от касатора/ задължителна практика, която изключва наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №318 от 12.12.2013 г. по гр.д. №461/2013 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: