2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 27.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2279 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по исковете, ЕТ „Александра 96-Александър Тодоров” и Н. А. Н. и третото лице – помагач, „Александра 96” ЕООД, срещу решение № 1076 от 02.05.2018г. по в.т.д. № 776 / 2018 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 6883 от 17.10.2017 г. по гр.д. № 7148 / 2015г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 422 ГПК, с което е признато за установено, че А. Н. Т., действащ като ЕТ „Александра 96 –Александър Тодоров”, и Н. А. Т. дължат на „Димитър Маджаров – 2” ЕООД сумата от 56 823, 91 евро, представляваща вземане с правно основание чл.240 ЗЗД по Анекс –споразумение от 15.03.2011г., ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Считат, че съдът е извършил съществена грешка, като не е обсъдил възраженията за началната дата от която експертът е правил счетоводна експертиза, което от своя страна е довело до промяна на целия финансов резултат.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Димитър Маджаров -2” ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че липсват на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно се сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Безспорно е установено по делото, че на 15.03.2011г. между ищеца „Димитър Маджаров – 2” ЕООД и А. Н. Т., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Александра 96-Александър Тодоров”, е сключено споразумение към действащия между тях договор за дистрибуция, с което страните са констатирали, че ЕТ „Александра 96 –Александър Тодоров” има непогасени задължения за цена на доставени му от „Димитър Маджаров -2” ЕООД стоки с изтекъл срок за плащане в размер на сумата 228 000 лева, равни на 116 574, 55 евро. Страните са постигнали съгласие за новация на дълга, като са се съгласили последната сума от 116 574, 55 евро да се счита за даден от „Димитър Маджаров – 2” ЕООД на ЕТ „Александра 96 –Александър Тодоров” паричен заем и са уговорили връщане на заема на 46 месечни вноски всяка в размер на 2 534,23 евро, първата вноска до 15.05.2011г., а последната до 11.01.2015г. Споразумението е подписано и от ответника Н. А. Н., който е изразил воля да встъпва в дълга на едноличния търговец заемополучател и да отговаря солидарно с него за изпълнението на договора при условията на чл. 122 ЗЗД. В разпоредбата на ал. 4 от договора е предвидено цялата сума по заема да става изискуема при неизпълнение от заемополучателя и солидарния длъжник на задължението им за заплащане на която и да е вноска по договора в уговорените в чл. 2 срокове. Предвидено е и в последната хипотеза на неизпълнение ответниците да дължат неустойка за неизпълнението в размер на 10% от сумата по заема.
На 21.05.2012г. между страните по делото е сключено споразумение, според което ответниците да дължат цялата сума 116 574,55 евро по споразумението от 15.03.2011г., с което са и признали към тази дата липсата на плащания за погасяване на дълга. Страните са констатирали, че ЕТ „Александра 96-Александър Тодоров”, наред със сумата по споразумението от 15.03.2011г., дължи и сумата от 133 050,86 евро, представляваща незаплатени суми – цена на доставени стоки, по договора за дистрибуция с изтекъл срок за плащане. Страните са постигнали съгласие последният дълг да се новира и да се счита, че сумата е дадена в заем от ищеца на ответника – едноличен търговец, като заемателят дължи връщане на отпусната в заем сума на вноски в размер на 2 558,67 лв. и в сроковете по чл. 2 от договора. Уговорено е и общото плащане по двата договора за заем да е в месечен размер от 5 092,90 евро. Споразумението от 21.05.2012г. е подписано и от третото лице – помагач, „А. 96” ЕООД, което дружество е изразило съгласие да встъпва в дълга на едноличния търговец и по двата договора за заем на сумата 116 574,55евро и на сумата 133 050,86 евро. Страните по споразумението са се съгласили търговското дружество да встъпва и в договора за дистрибуция, като за в бъдеще ищецът ще извършва доставки на последното дружество при условията на чл. 6 от споразумението. С анекс от 01.01.2014г., сключен между ищеца и „Александра 96” ЕООД същите са постигнали съгласие ищецът да продължава срока за изпълнение на задълженията по споразуменията от 15.03.2011г. и от 21.05.2012г. до 01.06.2014г., с оглед желанието на страните за продължаване на търговските им отношения. С протокол от 01.06.2014г., подписан между двете дружества, те са се съгласили в полза на „А. 96” ЕООД да възниква вземане за уговорения с чл. 2 от анекс 01.01.2014г. бонус в размер на сумата 165 395,28 лв. без ДДС, което вземане се съгласяват да бъде прихванато с дължими от „А. 96” ЕООД към ищовото дружество суми по насрещни фактури. За последната сума от 165 395,28 лева е издадена от ответника фактура № 55106 / 05.06.2014г., като с начислен ДДС сумата възлиза на е 198 474,34 лева, която е осчетоводена и от двете страни, като е отнесена за погасяване чрез извършено прихващане със същата сума на задължения на „А. 96” ЕООД към ищеца. Счетоводно и при двете страни са отразявани общи записи на дължимите по договора за дистрибуция и двете споразумения суми по една обща партида съответно по сметка „Доставчици“ 401 и сметка „Клиенти“ 411. Постъпилите плащания и прихващания също са отразявани общо по последните сметки, като с последните е намаляван общия размер на дълга на ответника. Извън посоченото по -горе прихващане с вземането по издадена от третото лице – помагач фактура № 55106 / 05.06.2014г. за сумата е 198 474,34 лв. – бонус по протокол от 01.06.2014г., други прихващания не са счетоводно отразени при ищеца. При ответника са издавани единствено кредитни известия за други суми, като не са представени при поискване от вещото лице доказателства, че същите са включени в книгите му и за тях да е подадена декларация до НАП.
Осчетоводени от двете страни са и извършени от солидарните длъжници по договора за дистрибуция и двете споразумения – договори за заем, плащания през периода м.12.2012г. до м.09.2014г. с посочено в платежните документи основание – „по фактури, к-ни“ или друго сходно, като при отчитане на плащанията, останалата непогасена сума по партидата на ответника – едноличен търговец е в размер на сумата 256 198,52 лева. По делото са представени две писмени известия от третото лице – помагач и солидарен длъжник по процесния договор за заем, „А. 96” ЕООД, до ищеца, с които последното дружество е изразило волята си за прихващане на непогасени задължения, вкл. по споразумение от 21.05.2012г., с негови вземания за бонуси по действащия договор за дистрибуция. С писмено известие от 10.09.2013г. ищецът е отговорил на писмата на „А. 96” ЕООД като е заявил, че оспорва твърдените с писмата права за търговски отстъпки. Оспорване е заявено и с депозираната допълнителна искова молба, като ищецът е посочил, че не признава възникване в правната сфера на „А. 96” ЕООД на твърдените вземания за бонуси по договора за дистрибуция, доколкото не са изпълнени предвидените кумулативно в договора предпоставки, вкл. и длъжниците по договорите за заем не са погасявали в уговорените срокове задълженията си. Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът е приел, че не се установява ликвидността на активното вземане на третото лице – помагач, предвид на което не е осъществен фактическия състав на чл.103 ЗЗД. Съдът в настоящото производство, не може да извършва преценка за съществуването на правата на третото лице – помагач за бонуси, доколкото последните не са предмет на делото – не са въведени като съдебно възражение за прихващане или по друг допустим от ГПК ред, предвид на което и доводите в обратен смисъл са неоснователни. За пълнота на изложението е добавено, че по делото не се установява ответниците и третото лице – помагач в срок да са заплащали дължимите суми по договорите за заем и по договора за дистрибуция, предвид на което и не е налице уговореното условие за възникване правото на отстъпка и бонус в размер на 3 % от нетния месечен оборот – чл. 6, ал.3, б. в, вр. чл. 4, ал. 3 от споразумението от 21.05.2012г. В частта за извършени плащания от солидарните длъжници, съдът е съобразил, че наред с паричния дълг по процесния договор за заем от 15.03.2011г., ответникът има задължения по договора за заем от 21.05.2012г. и задължения по договора за дистрибуция на стоки. С оглед констатациите по приетото заключението по ССчЕ, неоспорено в тази му част, извършените плащания от солидарните длъжници са с посочено основание – по фактури, поради което съдът е приел, че волята на длъжниците е била с извършените плащания да се погасяват текущите им задължения по договора за дистрибуция и по издаваните от ищеца фактури за цената на доставените стоки, предвид на което и извършените плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на тези задължения. С платените в повече, прихванати по протокола от 01.06.2014г., суми частично са погасени и задълженията по двата договора за заем, като предвид уговореното в чл. 2.2. от допълнителното споразумение от 21.05.2012г. страните са се съгласили едновременно и на равни вноски да бъдат погасявани задълженията, както по споразумението от 15.03.2011г., така и по споразумението от 21.05.2012г. С оглед на това и предвид последната воля на страните по двата договора за заем, съдът е приел, че останалите непогасени суми от ответника – ЕТ са в общ размер от 256 198,52 лева, като те са пропорционално дължими по договора за заем /споразумение от 15.03.2011г. в размер на 119 644,18 лв. и по договора за заем /споразумение от 21.05.2012г. в размер на 136 554,34 лв. Приравнена в евро по фиксирания курс на БНБ дължимата сума по споразумението от 15.03.2011г. е 61 180,82 евро. Искът по чл. 422 ГПК е предявен за сума в по-малък размер от 56 823,91 евро, поради което е прието, че искът се явява изцяло основателен. За основателна е счетена и претенцията по чл. 92 ЗЗД за претендирания частичен размер от 5 681,99 евро. Решаващият състав се е позовал на клаузата на чл.4 от представения по делото и неоспорен от страните договор за заем – споразумение от 15.03.2011г., където страните изначално са уговорили размерът на дължимото от ответниците обезщетение при неизпълнение на задълженията им по договора за заплащане на сумите в уговорения с последния срок. Задълженията не са изпълнявани от ответниците в срок, което се установява от подписаното от тях споразумение от 21.05.2012г., както и от заключението по ССчЕ, предвид на което е изведено, че същите дължат уговорената неустойка за неизпълнение в размер на 10 % от сумата по договора за заем (11 657,45 евро), поради което частичният иск по чл. 92 ЗЗД е уважен за целия предявен размер от 5 681,99 евро.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните правни въпроси: „І/ Какви са предпоставките, при чието наличие, съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗЗД, настъпват последиците на извънсъдебното прихващане?; Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 43/26.07.2016г. по т.д. № 3549/2014г. на ІІ т.о. на ВКС; ІІ/ Следва ли съдът да вземе предвид направеното от страната материалноправно прихващане, отправено с волеизявление до другата страна, на което същата се позовава, без прихващането да е предявено с възражение или насрещен иск?; ІІІ/ Следва ли съдът да обсъди всички представени и относими към предмета на спора доказателства и да ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение?” Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като прилага: решение № 43/26.07.2016г. по т.д. № 3549/2014г. на ІІ т.о. на ВКС и ТР № 1/ 4.01.2000г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първите два въпроса не покриват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като сами по себе си не обуславят изхода на спора, доколкото въззивният .състав е изложил мотиви и за несъществуване на активното вземане на прихващащия, извеждайки го от липсата на договореното условие за възникване на правото на отстъпка и бонус в размер на 3% от нетния месечен оборот, изхождайки от конкретните клаузи на чл.6, ал.3, б.”в” вр. чл.4, ал.3 от споразумението от 21.03.2012г., по отношение на тълкуването на които не е поставен въпрос. Третият въпрос също не може да предпостави допускането на касационния контрол, доколкото съдът, противно на съдържащото се във въпроса твърдение, е обсъдил всички относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което решението е в съответствие с практиката на ВКС.
С оглед горното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1076 от 02.05.2018г. по в.т.д. № 776 / 2018 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА А. Н. Т., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Александра 96 – Александър Тодоров”, ЕИК[ЕИК] и Н. А. Н., ЕГН [ЕГН], да заплатят „Димитър Маджаров -2” ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1000 лева – направени разноски за настоящата инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.