О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 27.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1476 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 70 от 01.02.2018 г. по ч. гр.д. № 32/2018 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 2723 от 23.10.2017 г. по в. гр. д. № 2090/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по гр.д. № 2090/2017 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Частна касационна жалба вх. № 1053 от 19.02.2018 г. против въззивното определение на Варненски апелативен съд е постъпила от М. А. Ф. от [населено място]. Поддържа се, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните обуславящи изхода на делото въпроси: преюдициален ли е спор за делба на обектите в сграда по отношение на субективно съединени искове с правно основание чл. 61 ЗЗД за възстановяване на направени във връзка с общите части на тази сградата разходи, когато размерът на претендираните вземания спрямо всеки от ответниците е определен съобразно притежаваните от тях идеални части; налице ли са предпоставки за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на иска за съдебна делба, ако ответниците по обусловения спор не са правили възражения, че не са собственици на имотите, предмет на обуславящия спор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е недопустима.
Производството по в. гр. д. № 2090/2017 г. е образувано по въззивна жалба на М. Ф. срещу решение № 4990 от 29.12.2016 г. по гр. д. № 14299/2015 г. на Варненски районен съд, допълнено с решение № 3042 от 24.07.2016 г. С първоинстанционното решение Варненски районен съд се е произнесъл по предявени от М. Ф. против Т. Д. И., П. Т. М. и В. И. М. субективно съединени искове с правно основание чл. 61 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят съответстващи на правото им на собственост суми, съставляващи част от направени от ищцата разходи за узаконяването на сграда общо в размер на 4415.50 лева. От общо извършените от ищцата разходи от 4415,50 лева се претендират суми от съсобствениците както следва: от ответницата Т. Д. И. сумата 817,29 лева; от П. Т. М. сумата 777,12 лева и от В. И. М. сумата 654,53 лева.
С определение № 2723 от 23.10.2017 г. на Варненски окръжен съд, въззивното производството по гр.д. № 2090/2017 г. е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението за спиране на производството е потвърдено с определение № 70 от 01.02.2018 г. по ч. гр.д. № 32/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението на Варненски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева не подлежат на касационно обжалване. Цената на предмета на гр.д. № 14299/2015 г. на Варненски районен съд по всеки от субективно съединените искове е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което предвид ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. вх. № 1053 от 19.02.2018 г., подадена от М. А. Ф. от [населено място] против определение № 70 от 01.02.2018 г. по ч. гр.д. № 32/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя М. А. Ф..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: