О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 28.03. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2655/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 1359 от 30.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 711/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 6414 от 12.09.2015 г. по гр. д. № 381/2014 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от П. С. М. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 500 лв. до претендираните 26 000 лв. и са присъдени разноски на ЗК [фирма].
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на исковата претенция в пълен размер, ведно с направените по делото разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с неправилността на въззивното решение и с твърдение, че с решението въззивният съд се е произнесъл по „съществени материално правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, които са по предмета на спора”.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено становище от 31.10.2016 г. и отговор от 19.12.2016 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жалбата от И. А. Б. – подпомагаща страна на страната на ответника ЗК [фирма].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е съобразил, че с предявения пред Софийски градски съд иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ ищецът – сега касатор, П. М. е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от причинена при пътно – транспортно произшествие на 22.04.2009 г. травма „луксация на дясна раменна става”. След анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че твърдяното в исковата молба травматично увреждане е доказано. Като се е позовал на указанията в ППВС № 4/1968 г. и е взел предвид възрастта на пострадалия, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и възстановителния процес, отсъствието на усложнения и лимита на застрахователно покритие към датата на произшествието, съдът е направил извод, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД за произлезлите от произшествието неимуществени вреди възлиза на 500 лв. и че за разликата над тази сума до претендираните 26 000 лв. искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е недоказан и неоснователен. Въззивният съд е преценил, че при произнасяне по основателността на исковата претенция не следва да кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза от първоинстанционното производство, според което вследствие на произшествието ищецът е получил счупване на дясната ключица, тъй като с исковата молба е претендирано обезщетение за друг вид телесно увреждане – луксация на дясна раменна става.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с доводи, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е формирал изводите си относно естеството на получената травма на медицинска експертиза, изготвена в хода на наказателното производство срещу виновния водач, и не е назначил служебно експертиза за установяване на релевантните за спора факти. Поддържаните доводи са от значение за правилността на въззивното решение, която според задължителните указания и разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не е предмет на проверка от страна на Върховния касационен съд в стадия на производството по чл.288 ГПК. Въпросите, които имат значение за правилността на решението и за обсъждането на доказателствата от въззивния съд, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Освен доводите за неправилност на въззивното решение, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал и следния въпрос, определен като „съществен материалноправен въпрос по предмета на спора” : „Допустимо ли е съдът да замести със собствени изводи изводите относно характера, степента и вида на уврежданията, които изводи изискват специални знания и умения, с оглед произнасянето си по квалификацията на телесната повреда на пострадалия”. Посоченият въпрос не отговаря на общото изискване за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ не е обусловен от неговото разрешаване. При разрешаване на спора въззивният съд е съобразил обстоятелството, че с исковата молба ищецът – касатор е претендирал обезщетение за точно определен вид телесна травма – луксация на дясна раменна става, и след като е приел настъпването на травмата за доказано, е определил обезщетение по чл.52 ЗЗД за произлезлите от нея болки и страдания. С исковата молба касаторът не е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от счупване на ключица, поради което въззивният съд не е имал задължение да назначава експертиза за изясняване на факта дали при произшествието е причинена травма от такова естество. Поради несъответствие на поставения въпрос с изискването на чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване по повод на същия не може да се допусне.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и ненадлежното въвеждане на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което касаторът се е позовал бланкетно. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разрешеният с въззивното решение правен въпрос, обусловил изхода на делото, следва да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая касаторът твърди, че формулираният в изложението въпрос е от значение за точното прилагане на закона, но не твърди да е от значение и за развитието на правото, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С допълнителна молба от 24.08.2016 г. касаторът е представил решение по гр. д. № 3314/2015 г. на Софийски градски съд и решение по гр. д. № 2343/2015 г. на Софийски апелативен съд /и двете без отбелязване за влизане в сила/, във връзка с които е навел твърдения, че определеното с обжалваното решение обезщетение по чл.52 ЗЗД е „по-ниско от обичайно присъжданото дори при подобен вид травми”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен въпрос за съобразяване на критериите по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и не е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция не разполага с правомощия да изведе служебно въпроса за съответствие на определеното от въззивния съд обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и да допусне решението до касационен контрол по този въпрос, въпреки неговото обуславящо значение за размера на присъденото обезщетение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 711/2016 г. на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./ в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1359 от 30.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 711/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. С. М. с ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване [населено място], [улица] – 14 – адв. И. Д., да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 300 лв. /триста лв./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :