Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
801_16_opr_288_108zs_4azspzz
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 30.03. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 801 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Ю. срещу въззивно решение от 30.10.2015 г. по гр.д. № 2126 /2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподатели Т. Д. Ю. срещу М. Н. И. и Б. И. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владение на поземлен имот с площ 488 кв.м., индивидуализирана чрез посочване на граници, идентификационен номер и местност, както и искане по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт на ответниците.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни в писмен отговор на касационната жалба оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
От правна страна въззивният съд е приел следното: Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на земеделска реституция – правото на ищеца е възстановено с решения на ПК от 1993 г. – преди изм. бр.68 /30.07.1999 г.. и с последващо решение от 4.10.1999 г. С решенията не е представена скица. Имотът не е индивидуализиран в достатъчна степен в представеното решение Ответниците представят доказателства, че процесният имот, като част от имот с площ 1 дка, е бил предоставен на техния наследодател за ползване по силата на 26 ПМС 1987 г. и че през 2008 г., ответниците са изкупили имот с площ 600 кв.м. (0.6 дка), в който е включен процесният имот, при условията на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. От разпита на свидетели е установено, че преди 1.03.1991 г. в процесния имот е построена масивна жилищна сграда, чието строителство е извършено въз основа на строително разрешение от 1983 г. и въз основа на строителен план.. Правото на собственост е придобито със заплащането на земята на [община] по реда и в размера, посочени в закона, Съгласно приетото с ТР 9 /2012 ответникът може да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличие на право на изкупуване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ПК и да не зачете конститутивното му действие, ако възражението за изкупуване е основателно. Изводът е, че упражнявайки правото си по §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и с факта на заплащане на земята, наследодателят на ответниците е придобил собствеността върху предоставения за ползване процесен имот, което изключва правото на възстановяване на правото на собственост в полза на ищеца.
Жалбоподателят извежда материалноправните въпроси:
1. Придобива ли ответникът по иска по чл.108 ЗС правото на собственост ако искът бъде отхвърлен.
Въпросът не е обуславящ, съдът не е приел, че правото на собственост на ответниците произтича от отхвърлянето на иска, а че упражненото от наследодателя на ответниците право на изкупуване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяването на собствеността на ищеца.
2. допустимо ли е при непълно осъществяване на фактическия състав на § 4а. ПЗР ЗСПЗЗ – само поради факта на заплащане на земята, предоставеното право на изкупуване да се трансформира в право на собственост, при условие, че за процесния имот, владян от ответниците, има само частична идентичност, поради липса на достатъчно индивидуализиращи граници – по удостоверението (или решението) за предоставеното ползване.
Видно от изложеното за правните изводи на въззивния съд, от значение за основателността на иска е дали има идентичност между процесния имот (за който ищецът е предявил иска) и имотът, който се владее от ответниците и за който наследодателят на ответниците е упражнил право на изкупуване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Т.е. от значение е дали процесният имот е изкупен от ответниците по § 4а. От заключението на вещото лице въззивният съд е установил такава идентичност по отношение на реална част с площ 488 кв.м. при посочени граници, отразена на изготвена от вещото лице скица.
Към това може да се допълни следното: Вярно е, че при обсъждане на заключението на СТЕ, съдът е отразил и неговата констатация, че по удостоверението, с което имотът е предоставен на наследодателя на ответниците имотът е индивидуализиран чрез посочване на площ и две граници, а само при посочване на три граници би могло да се предполага с висока степен на сигурност къде минава четвъртата граница на имота. Но това е извод от отделен документ, последван от извод въз основа на всички доказателства по делото: В същото допълнително заключение (л.135 и л.136) обаче вещото лице въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства, между които и протокол № 15 /18.10.1967 г. на ИК на ОНС В. (л.103 и сл.) за предоставените за ползване на имоти по 21 ПМС, в който имотите са индивидуализирани с посочване на три граници, с който същият имот е предоставен за ползване на бащата на наследодателя на ответниците, два кадастрални плана и други, е установило четирите граници на имота, предоставен за ползване на наследодателя на ответниците и номера на имота по кадастралните планове от 1970 г. и 1997 г.
Към тези правни въпроси са добавени и доводи за неправилност на въззивното решение, някои от които формулирани като въпроси, други като предложения за фактически и правни изводи, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК, което се свежда до преценка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК и разяснени в ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС. В това производство не се извършва проверка на правилността на въззивното решение, поради което доводи за неправилност не следва да бъдат разглеждани.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Всяка една от ответниците претендира присъждането на разноски в размер на по 600 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представен договор за процесуално представителство. Искането им е основателно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 30.10.2015 г. по гр.д. № 2126 /2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба на Т. Д. Ю..
Осъжда Т. Д. Ю. да заплати на М. Н. И. сумата 600 (шестстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция.
Осъжда Т. Д. Ю. да заплати на Б. И. С. сумата 600 (шестстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.