О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 30.04.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3293 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 22.05.2019 год. по гр. д. № 9978/2018 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е отменил първоинстанционното решение от 1.02.2018 год. по гр. д. № 12229/2015 год. на Софийския районен съд в частта, в която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК съдът е възложил в дял на Х. Н. П. делбения апартамент в [населено място] при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението заплати на останалите съделители посочените суми за уравнение на дяловете им, ведно със законната лихва, както и в частта, в която е осъден Х. Й. Д. да заплати на другите двама съделители по 7 491.33 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния апартамент в периода 1.03.2012 год. – 1.03.2017 год, ведно със законната лихва от 7.03.2017 год. , на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по 731.01 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата, като вместо това е постановил друго, с което делбеният имот, представляващ апартамент в [населено място] , [улица], вх. „А”, ет. 3, със застроена площ 66.5 кв. м. е изнесен на публична продан.
В останалата част, с която е изнесен на публична продан втория делбен имот – двуетажна жилищна сграда в [населено място], [община], решението е потвърдено от въззивния съд.
Въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния съд за разноските по делото, като е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Х. Н. П. и Р. Н. П., чрез адвокат М. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с молба за отмяната му и вместо това съдебната делба се извърши чрез възлагане на апартамента в дял на съделителя П., а делът на ответника Х. Д. се уравни с поставяне в дял на другия делбен имот и последният бъде осъден да заплати на касаторите обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС в размерите, установени от приетата експертиза.
В касационната жалба се съдържа позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните въпроси относно приложението на принципа по чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите при възможност следва да получи дял в натура и за доказателствената тежест при предявена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, като касаторите поддържат противоречие в произнасянето по тях с цитираната и приложена съдебна практика. Релевират и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по изложените в жалбата съображения.
Съделителят Х. Й. Д., чрез адвокат Хр. К., оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по съображения в писмения му отговор. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, преди проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението констатира, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си. Въпреки съдържащите се в мотивите на решението съображения по претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС, в диспозитива му съдът е пропуснал да се произнесе с решение по тях, което препятства произнасянето по подадената и в тази част на решението касационна жалба.
Поради горната констатация настоящето производство следва да се прекрати и делото се върне на въззивния съд за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка, след което същото следва отново да се изпрати по компетентост на ВКС.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 3293/2019 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на указанията съобразно обстоятелствената част на настоящето определение, след което делото се изпрати отново по компетентност на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: