4
гр. д. № 6536/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 200
София, 04.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6536/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. М. И. е подал касационна жалба срещу решение № 1374 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 1388/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 9960/2009 г. на Варненски РС, с което е допусната съдебна делба на апартамент № 6, с административен адрес [населено място], [улица], ет. 2, с идентиф. № 10135.3513.261.31.23, застроен на площ от 66.10 кв. м, както и пренадлежащите му избено помещение с площ от 6.26 кв. м. и 6.281% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентиф. 10135.3513.261 между съделителите В. Б. В. и касатора И. при равни права. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда въпрос трябвало ли е касаторът като съсобственик да отблъсне владението на другия съсобственик за да се направи извод, че е установил владение върху имота за себе си, когато съсобствеността е възникнала на договорно основание. Обосновава се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3ГПК, като се поддържа, че въпросът се решава противоречиво и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по касация В. В. не е подала отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че съсобствеността върху имота е възникнала между съделителите В. В. и И. И. при равни права на основание договор за покупко-продажба срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане на продавачите, които са техните баба и дядо. Договорът е обективиран в нот. акт. № 13, т. ХLІ, нот. д. № 9935/1993 г. Съгласно т. 2 от него продавачите са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота заедно и поотделно включително и правото да събират гражданските плодове от имота, а купувачите и техните законни представители и правоприемници да нямат правото да ипотекират имота или да го обременяват с вещни тежести ако за това не са получили предварително писменото съгласие на продавачите.
Продавачът В. Х., дядо на страните, е починал през 1999 г. а продавачката П. Х. през 2007 г. С гласни доказателства е установено, че те са живяли в имота до смъртта си, както и, че касаторът живее в имота от 1997 г. От тогава до предявяване на иска за делба се е грижил за поддръжката му, като е заплащал консумативните разноски и тези, направените за извършване на основен ремонт на общите части на сградата.
Касаторът е противопоставил възражение, че е придобил правото на собственост върху притежаваната от ищцата ? ид. ч. от имота на основание добросъвестно давностно владение.
Този довод е намерен за неоснователен по съображения, че договорът за покупко-продажба в полза на братовчедка му не представлява правно основание, на което той може да основе твърдението за осъществявано добросъвестно владение по чл. 70 ЗС, тъй като той не е страна по този договор. Изводът е законосъобразен.
Правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС е това, което е годно да направи приобретателя по него собственик, като последния не знае, че праводателят му не е собственик. В случая в нотариалният акт са обективирани два договора, с които собствениците са се разпоредили в полза на касатора и В. В. с по ? ид. ч. от притежавания от тях недвижим имот. Договорът, сключен в полза на В., не е правно основание за И., тъй като не е страна по него.
Обосновано от данните по делото е намерено, че касаторът не е придобил право на собственост върху придобитата от В. ? ид. ч. от имота на основание недобросъвестно владение, въпреки че е живял в имота от 1997 г. и до предявяване на иска за делба на 24.09.2009 г. са изминали повече от десет години. В имота са живяли и праводателите, които са си запазили правото на ползване върху него. Това право се е прекратило със смъртта им, поради което касаторът е могъл да се позове на давностно владение по отношение на частта от имота, собственост на В., най-рано след смъртта на ползувателката П. Х., настъпила през 2007 г. След тази дата е могъл да установил владение върху целия имот и да обективира намерението си да владее частта на другия съсобственик за себе си. Осъществяваната преди това фактическа власт върху имота съвместно с носителите на правото на ползване е държане по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, тъй като той е бил допуснат да ползва имота безвъзмездно от носителите на правото на ползване. Така създадените отношения наподобяват договор за заем за послужване.
Заплащането на консумативните разноски от касатора до 18.11.2007 г., представлява изпълнение на чуждо задължение, ако са направени само от носителите на правото на ползване върху имота. Ако са направени и от касатора, който е живял в имота, то той дължи съответни части от тях на собствено основание. Заплащането им може да има и дарствено намерение.
Поставеният в изложението въпрос не е обосновал решаващия извод на съда. Той е изведен от това, че правото на ползване върху имота е било запазено от праводателите на страните, те са го упражнявали като са живеели в имота и то е прекратено по отношение на всеки един от тях с настъпване на смъртта му. След прекратяването му касаторът е станал носител на правото на собственост върху ? ид. ч. от апартамента в неговия пълен обем, поради което осъществяваната фактическа върху тази част е в качеството му на собственик, а по отношение на част от имота, собственост на В., е било държане, което е могъл да промени във владение за себе си като промени намерението и демонстрира, че я държи за себе си. Той е могъл да се позове на презумпцията по чл. 69 ЗС след 2007 г., но изтеклият период от време от 2007 г. до предявяване на иска не е достатъчен за завършване фактическия състав на този оригинерен придобивен способ.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос е решен в съответствие със задължителната практика, не е от значение за точното прилагане на закона, поради което не обуславя основанията по чл. 280, ал. 1,а т. т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1374 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 1388/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: