O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 05.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3393/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 9638 /30.06.2016 година [община] чрез процесуалния представител адв. К. Г.- САК обжалва и иска да се отмени Определение No 2068 от 16.06.2016 година постановено по ч.В.гр.д. Nо 2549/2016 год. на АС-София. Поддържа се , че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради липса на връзка на преюдициалност с гражданско-правния спор по т.д. No 1802/2016 год. на СГС,ТО 6 с-в. Поддържа се теза , че въпроса за общото правоприемство на Мюсюлманското изповедание по отношение на вещните права на редица мюсюлмански общини и настоятелства няма отношение на по настоящия спор , който касае конкретно правоприемство по отношение на спорния недвижим имот-а именно музейния комплекс „Байракли джамия“ в [населено място].
Искането да се допусне касационно обжалване , с оглед на постъпила допълнителна молба от 14.07.2016 година , се поддържа с довод , че извода на апелативния съд за преюдициалност по обжалваното решение е направен при липсата на обусловеност на двата правни спора.
В срока за отговор , ответната страна – Мюсюлманско изповедание С. поддържа теза за недопустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 229 ГПК, респ. за неоснователност на частната касационна жалба поради факта , че въпросът за правопримеството на бивш недвижим имот на мюсюлманската общност е част от предмета на спора по заявения от Мюсюлманското изповедание ревандикационен иск.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи и на основание чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в срок и насочена срещу обжалваем съдебен акт от категорията на тези, визирани с чл. 274 ал.1 т.1 ГПК- определение на въззивен съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение , което прегражда, макар и временно, съдебното исково производство.
С посоченото определение , апелативният съд е оставил без уважения частна жалба на [община] срещу Определение Nо 348 от 14.04.2016 год. по гр.д. Nо360/2013 година на ОС-София за спиране на исковото производство на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.За да постанови определението за спиране на първоинстанционния съд , втората инстанция е приела за обоснован извода за наличие на обусловеност на заявения от Мюсюлманското изповедание С. иск за собственост на „Байракли джамия“ в [населено място] от решаването на спора по търговското дело на СГС за наличие на общо правоприемство на Мюсюлманското изповедание на имоти, притежавани от мюсюлманските общности и настоятелства , в т.е. и на тези имоти , намиращи се на територията на [община].
Касационното обжалване , при липсата на конкретно изведен/ формулиран / правен проблем , без посочена законова хипотеза по чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или т. 3 ГПК не може да бъде допуснато.
С разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС изрично се приема , че само ако има конкретно посочен от касатора/ в т.ч. и на частния касатор/ правен проблем , разрешен от съда , чиито съдебен акт се обжалва, и само доколкото този проблем е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС/ поне цитирана от касатора/ , или се разрешава противоречиво от съдилищата / при задължителното представяне на влезлите в сила съдебни актове/ или се касае до необходимостта от постановяване на задължителна практика на ВКС поради липса на такава или за гарантиране на еднаквото и точно прилагане на закона , касационният съд може да извърши възложената му като предварителен етап селекция и да допусне касационно обжалване .след като тези изисквания, въпреки указанията на администриращия орган не са изпълнени, то липсва обективната база за преценка в рамките на производството по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 9638 /30.06.2016 год. на [община], заявена чрез процесуалния представител адв. К. Г.- САК срещу Определение No 2068 от 16.06.2016 година постановено по ч.В.гр.д. Nо 2549/2016 год. на АС-София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: