О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 200/06.10.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Геника Михайлова
Емилия Донкова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3783 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 136/ 06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 113/ 2017 г., с което Бургаски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждане № 6821/ 29.12.2017 г. по гр. д. № 937/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд със съображения, че има недопустим предмет.
Определението се обжалва от [фирма] с оплаквания за незаконосъобразност. Изложени са съображения, че същинските мотиви, поради които въззивният съд (Б. окръжен) е постановил своето разпореждане, са да е допуснал недопустимо изменение на исковете чрез разглеждане на нов иск, наред с предявените. Именно по този (неразгледан в обжалваното първоинстанционно решение) иск въззивният съд бил поставил в задължение на жалбоподателя/ въззивник да довнесе държавна такса, каквато той в действителност не дължи.
Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет. Случаят попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвиденото в чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК поставя разглеждането й в компетентност на Върховния касационен съд. Надлежната процесуална легитимация също е налице. Обжалваното определение отрича възникването на упражненото от жалбоподателя пред Бургаски апелативен съд право на частна жалба. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, по която е образувано настоящото производство, а тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Жалбоподателят е обжалвал решение от 13.01.2015 г. по гр. д. № 73/ 2008 г. на Бургаски районен съд. По жалбата е образувано гр. д. № 937/ 2016 г. пред Бургаски окръжен съд.
С разпореждане № 6821/ 29.12.2017 г. по гр. д. № 937/ 2016 г. в упражнение на правомощия от чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, които Бургаският окръжен съд приема, че първата инстанция е спестила, указва на жалбоподателя/ въззивник да довнесе държавна такса от 11 371. 57 лв. за обжалване на решението и 1-седмичен срок да представи платежния документ.
Разпореждането жалбоподателят обжалва пред Бургаски апелативен съд, а с определението, обжалвано пред настоящата инстанция, неговата частна жалба е оставена без разглеждане. Настоящият състав споделя мотивите на Бургаския апелативен съд, според които законът не предвижда инстанционен контрол за разпореждането по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК. То е постановено в изпълнение на задължението на въззивния съд да даде указания и срок за изправяне на констатирани нередовности на жалбата. Не попада в никоя от двете хипотези на чл. 274, ал. 1 ГПК. Средствата за защита срещу неправилността на това разпореждане са различни от упражнените от жалбоподателя: 1) жалбата за определяне на срок при бавност – в хипотезата, в която въззивният съд (все още) не е приложил санкционната последица от чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и 2) частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба поради неизпълнените в срока указания – в хипотезата, в която въззивният съд (вече) я е приложил.
Касационната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното определение. Бургаският апелативен съд не дължи да разгледа (по същество) частната жалба срещу разпореждането на Бургаския окръжен съд. В този смисъл са без значение доводи на жалбоподателя за „същинските мотиви“, при които е постановено разпореждането по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК. Те надхвърлят предмета на дължимото произнасяне.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] срещу определение № 136/ 06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 113/ 2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.