2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 06.07.2015
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1048 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 16992/ 26.09.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, ТО, VІ – 10 състав, постановено по ч.гр.д. № 9511/2014 г., с което е отменено Постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 68134.401.181.1.6, находящ се в [населено място], [улица], № 40, вх. ІІІ, на партерен етаж, от 21.12.2012 г. по изп. дело № 20127850400018 по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 785 на КЧСИ, с район на действие СГС. В молбата се поддържат основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 и 5 ГПК – молителят счита, че при постановяване на решението неправилно СГС е разгледал жалбата на ипотекарния длъжник в закрито съдебно заседание, вместо в открито и с допуснатото нарушение на чл.437 ал.2 ГПК е бил лишен от участие по делото. Наведени са доводи, че решението, чиято отмяна се иска пререшава правен спор, по който вече са налице два влезли в сила съдебни акта, които му противоречат – определение от 12.07.2013 г. на СГС, ГО, 2 – Б състав по ч. гр. д. № 2066/2013 г. и определение № 9251/17.05.2013 г. на СГС, 3 – Б състав, с които са върнати частните жалби на длъжниците, подадени срещу действия на ЧСИ.
Ответната страна по молбата – Д. Г. Д. от [населено място] е изразила становище за недопустимост на същата. Изложени са доводи и за неоснователността на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че подадената молба е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Молителят е взискател и по негова молба, въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело срещу длъжниците П. и Ц. Чапкънови /кредитополучатели/ за неизплатен от тях банков кредит. Като обезпечение на вземанията на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Д. Г. Д.. В хода на изпълнителното производство е насрочена и проведена публична продан на ипотекирания имот, приключила с постановление за възлагане на лицето П. С., което е обжалвано пред СГС и с решение № 16992/26.09.2014 г. по ч.гр.д. № 9511/2014 г. – предмет на настоящото производство, същото е отменено с оглед допуснати процесуални нарушения на правото на защита на ипотекарния длъжник и довели до незаконосъобразност на действията по насрочване и провеждане на публичната продан /нередовно уведомяване на ипотекарния длъжник, незаконосъобразно насрочване и провеждане на публичната продан, нарушения във връзка с определяне на началната цена на имота и др./. Съгласно ППВС № 2/1977 г., което запазва действието си и при действащия ГПК на отмяна подлежат актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения. С решение № 16992/26.09.2014 г. по ч.гр.д. № 9511/2014 г. на СГС, отменящо постановление за възлагане на недвижим имот не се разрешава материалноправен спор между страните, а процесуален такъв във връзка с извършените действия на съдебния изпълнител, изпълнителното производство не се прекратява, а продължава, отменя се само постановлението за възлагане, поради допуснати процесуални нарушения. В случая последиците от отмяната на постановлението за възлагане с решение № 16992/26.09.2014 г. на СГС са сходни с последиците от отменителни решения на второинстанционни съдилища по ГПК /отм./ и връщащи делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, без да се решава спора със сила на пресъдено нещо на този етап, поради което тези отменителни решения не подлежат на отмяна – ТР № 23/1972 г. на ОСГК на ВС.
Следва да се посочи още, че за основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК молбата за отмяна не е подадена в законоустановения тримесечен срок – чл.305 ал.1 т.4 ГПК. В тази хипотеза срокът започва за тече от влизане в сила на последното решение – в случая това е решение № 16992/26.09.2014 г. на СГС по ч.гр.д. № 9511/2014 г., което не подлежи на обжалване. Молбата за отмяна е подадена на 02.02.2015 г., след преклузивния тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК и обуславя извод за просрочие на молбата за отмяна на това основание.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че следва да се отмени определението за даване ход по същество от о.з. от 28.05.2015 г. и молбата се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от 28.05.2015 г. за даване ход по същество по т.д. № 1048/2015 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 16 992/26.09.2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 10 състав, постановено по ч. гр. д. № 9511/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.