О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 08.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №154/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. К. и А. Н. К. , двамата от град Варна, срещу определение №573 от 18.02.2009 г. по ч. гр. д. №2671/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено постановление по нотариално дело №287/2008г. на нотариус С. К. , рег. №446, с район на действие Варненския районен съд, с което е отказано на жалбоподателите да бъдат признати за собственици на основание давностно владение на поземлен имот №603 по ПНИ на с.о. „В”, находящ се в град В..
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по съществен материалноправен въпрос относно възможността за придобиване по давност на земеделски земи, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Позовават се и прилагат ТР №178 от 30.06.1986 г. по гр. д. №150/1985г. ОСГК и решение от 16.03.2001г. на СГС по гр.дело №2083/1999 г. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на производства или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
При постановяването на обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че от показанията на разпитаните по реда на чл.587, ал.2 ГПК свидетели е установено, че жалбоподателите са владяли имота от 1989г. като са плащали наем на общината и че част от същия имот № 603 по ПНИ е реституиран на наследниците на Ш. Н. Ш. с решение на ОСЗГ от 2005 г.
Формулираният по-горе въпрос е съществен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е решаван противоречиво от съдилищата. Представените от жалбоподателите решения на ВКС и СГС са неотносими в случая, тъй като се отнасят за принципната възможност за предявяване на иск за собственост срещу лице, което вече се е снабдило с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е трайно установена съдебна практика по въпроса, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги когато са налице данни, разколебаващи презумпцията на чл.69 ЗС и не може да се установи със сигурност, че имотът се владее като свой. След като един от разпитаните свидетели е категоричен, че жалбоподателите са плащали наем за имота, то това означава, че не са държали имота като свой и съответно не са могли да го придобият по давност. Тази практика е съобразена от въззивния съд.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №573 от 18.02.2009 г. по ч. гр. д. №2671/2008 год. на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №573 от 18.02.2009 г. по ч. гр. д. №2671/2008 год. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.