О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 200
София, 09.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 787/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М. А. К. лично и като пълномощник на Т. П. и на Н. С. против Определение № 1* от 24.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1028/2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.).
В жалбата се поддържа оплакване за постановяването му в нарушение на чл.7, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – основание за отмяната му и за постановяване вместо него на друго, с което да се уважи искането им за присъждане на направените по делото разноски в пълен размер.
Ответникът по частната жалба “Н” Е. не е изразил становище по реда на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение като обсъди наведените от жалбоподателите доводи и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалвания сега съдебен акт Софийски апелативен съд изменил по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) определението си в частта за разноските, постановено по ч.гр.д. № 2305/2008 г., като с оглед изхода по делото осъдил “Н” Е. да заплати на настоящите жалбоподатели разноски в размер на 100 лв., като оставил без уважение искането им за разликата до 2 919,32 лв.
Съгласно чл.218а, б.”в” ГПК(отм.) на касационен контрол подлежат определенията на въззивния съд, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Извън тази категория определения са и тези, които макар и да не попадат между преграждащите развитието на производството по смисъла на цитираната разпоредба, по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива са определенията по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) – относно изменение решението в частта му за разноските, което подлежи на контрол по реда на обжалване на това решение и съответно по касационен ред, ако такъв е предвиден за последното – арг. от чл. 70 ГПК (отм.).
В разглежданият случай по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) е изменено определение, с което Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по законосъобразността на определението по чл.390 ГПК. постановено в производство по чл.390 ГПК. Това определение е окончателно, тъй като то е от категорията на тези, които подлежат на двуинстанционно разглеждане – т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. С постановяване на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, инстанционният контрол е изчерпан. След като то не подлежи на касационно обжалване, то по аналогия на чл.70 ГПК (отм.) и постановеното от него определение по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) е също необжалваемо – т.6 на ТР № 1/2001 г.
По изложените съображения настоящият състав приема, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. М. А. К. лично и като пълномощник на Т. П. и на Н. С. против Определение № 1* от 24.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1028/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: