О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 09.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 93 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 423, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. И. Ч. от [населено място] като пълномощник на майка си Р. М. С., със съдебен адрес адв. И. Д., против определение № 10350 от 5 юли 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1882 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което не е прието възражението на Ч., като пълномощник на С., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7388 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г.
В жалбата се сочи, че аргументите на съда са свързани главно с невъзможността да се докаже, че от 2001 г. С. не е пребивавала в страната и е с постоянно местожителство във Франция; градският съд не издал исканото удостоверение от МВР – Гранична полиция, от което да бъде видно кога за последен път С. е пребивавала в страната.
Частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на последващ контрол.
Съобразно правилото на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, за които обжалването е изрично посочена възможност в закона. Определенията по чл. 423, ал. 3 ГПК се постановяват по възражение срещу заповед за изпълнение и не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито пък обжалваемостта им е изрично предвидена в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Основанията за приемане на възражението са свързани с лишаването на длъжника от възможността да оспори вземането и въззивният съд извършва проверка само за точното прилагане на процесуалните правила, свързани с нередовност по връчване на издадената заповед или поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, попречили на длъжника да упражни правото си по чл. 414 ГПК, без предмет на разглеждане да са възражения срещу несъществуването на задълженията, които биха имали материалноправен характер. В това производство съдът не действа като въззивна инстанция. След като въззивният съд не е приел възражението по чл. 423 ГПК, не се прегражда по-нататъшния ход на заповедното производство, а изрична обжалваемост законът не предвижда, то на общо основание следва да се приеме, че това определение не подлежи на последващ инстанционен контрол от ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. И. Ч. от [населено място] като пълномощник на майка си Р. М. С., със съдебен адрес адв. И. Д., против определение № 10350 от 5 юли 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1882 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: