ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
гр.София, 12.02.2010г.
в името на народа
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДАЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д-N 1726 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.07.2009г. по гр.д. № 452 / 2009г., с което Варненски окръжени съд е отхвърлил иска на К. Щ. С. за сумата бОООлева, предявен срещу Д. „Държавно ловно стопанство Ш. ; на основание чл.214 КТ.
Жалбоподателят – К. Щ. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешавай противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът Д. „Държавно ловно стопанство Ш. ; в писмено становище моли да не се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 11.12.2008г. по гр.д. №5854/2007г. на Варненски PC, е отхвърлил иска на К. Щ. С. за сумата бОООлева, предявен срещу Д. „Държавно ловно стопанство Ш. ; на основание чл.214 КТ. Съдът е установил, че с влязло в сила на 11.07.2008г. решение на Варненски ОС, са отхвърлени искове на жалбоподателя с правно основание чл.344, ал.1-3 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, наложено със Заповед №64/27.03.2006г., на основание чл. ЗЗО, ал.2, т.6 и чл.190, ал.1, т.4 и 7, вр. с чл.187,т.3,7,10 КТ, възстановяване на заеманата отпреди уволнението работа „Технически ръководител на обект“ и заплащане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение. Съдилищата, при разглеждане на спора за дисциплинарно уволнение, са констатирали, че в заповедта е било посочено, че се налага дисциплинарно наказание на К. Щ. , заемащ длъжност „технически ръководител на обект“, а в края на същата е било записано, че се прекратява трудовото му правоотношение като „горски стражар“, но е прието, че от мотивите на същата е видно каква длъжност е заемал към момента на налагане на дисциплинарното наказание същия и че допуснатата грешка от работодателя е техническа и не прави уволнението незаконно. При тези данни въззивният съд е приел, че за времето от 27.03.2006г./датата на издаване на уволнителната заповед/ до 11.07.2008г. страните не са били в трудови правоотношения, тъй като жалбоподателят е надлежно уволнен от заеманата от него длъжност „технически ръководител на обект“, поради което не му се дължи обезщетение на основание чл.214, ал.1 КТ за незаконно отстраняване от същата, тъй като той не е пропуснал да получи за този период трудово възнаграждение в размер на исковата сума, а такова не му се е дължало за този период.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно относно точното тълкуване на понятието „незаконно отстраняване от работа“ като предпоставка за заплащане на обезщетение при наличие на такова, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представя решение 23.07.2002г. по гр.д. № 1487/2001г. на ВКС, в което е прието, че не може да се издаде заповед за прекратяване на трудово правоотношение от длъжност, която не се заема от работника и служителя, за да обуслови наличие на противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения за разглеждане от касатора въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото пък би следвало да има такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. По прилагането на разпоредбата на чл.214 КТ съществува съдебна практика, включително и такава на ВКС и тя не е противоречива. Според нея присъждането на обезщетение по чл. 214 КТ е обусловено от неправомерността на отстраняването от работа, при което разпоредбата предвижда ангажиране на имуществената отговорност на работодателя и виновните длъжностни лица в условията на солидарност. Представянето към жалбата решение, не сочи на разрешаване на въроса в обратен смисъл, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая преценката за неоснователност на претенцията на жалбоподателя за заплащане на обезщетение при „незаконно отстраняване от работа“ е направена в резултат на точно прилагане на разпоредбата на чл.214 КТ, именно поради факта, че за периода, през който последният твърди, че е незаконно отстранен от работа е установено, че не е бил в трудово правооотношение с ответника, поради прекратяване на същото с дисциплинарно уволнение, потвърдено с влязло в сила съдебно решение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на решение от 07.07.2009г. по гр.д. № 452 / 2009г. на Варненски окръжени съд по жалба на К. Щ. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: