Определение №200 от по гр. дело №2621/2621 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 200
 
София, 05.12.2008 година
 
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 26  ноември две хиляди и осма година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
          ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
 
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело  № 2621/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
 
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Националната агенция по приходите гр. С. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 2.04.2008г по гр.д. № 1053/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 14.12.2006г по гр.д. № 8146/2006г в частта в която са били уважени исковете, предявени от Р. В. В. по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,както и в частта в която като е отменено решението на районният съд е постановено ново решение по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ. С него Националната агенция за приходите гр. С. е осъдена да заплати на Р. В. В. сумата 3 157.38 лева,заедно със законната лихва считано от 28.02.2005г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 466.67 лева.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е посочен чл.280 ал.1 т.3in fin-т.е. „…”.
Върховният касационен съд като провери изложеното основание за допускане на касационно обжалване,прие следното:
Искането е неоснователно.
При новата уредба на ГПК в сила от 1 март 2008г Върховният касационен съд от задължителна трета инстанция,се превърна във факултативен съд, който след преценка допустимостта на обжалването по законодателно определени критерии за селекция, разглежда оплакванията за порочност на обжалваното решение. С това е изменена неговата функция въпреки контролноотменителният характер с признатото му правомощие да селектира жалбите,които допуска до разглеждане по същество,за да обезпечи точното и еднакво приложение на закона.
В чл.280 ал.1 ГПК изчерпателно са посочени трите критерии,на които следва да отговаря касационната жалба за допустимост и един от тях е този по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Той е относим към значението на съществения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. До като по първия белег-за точното прилагане на закона-се има предвид противоречивата практика на отделните състави на ВКС,която би могла да се преодолее чрез издаване на тълкувателно решение,по втория белег- за развитието на правото-се има предвид непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон,при което ако се допусне до касационно решение по тълкувателен път, би се извлякла ясна норма по аналогия на закона или на правото. И в този смисъл приносът на практиката би следвало да се оцени като развитие на правота,а не само като прилагане на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В конкретния случай е било прекратено трудово правоотношение по време на започнал разрешен болничен отпуск и въззивният съд като е съобразил разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 КТ, е приложил чл.344 ал.1 т.1 респ.т.2 и т.3 КТ.
По посочените съществени материално правни въпроси решението на Софийския градски съд не е в противоречие нито с практиката на съдилищата,нито с тази на ВКС,нито правната норма е непълна или неясна.
Касационната жалба на Националната агенция по приходите не може да се допусне до касационно разглеждане и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
 
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение на Софийския градски съд от 02.04.2008г по гр.д. № 1053/2007г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top