О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр.София, 15.12.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 425/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 12.05.2008г., постановено по т.дело №84/2008г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решение на Районен съд, гр. М. от 7.01.2007г., постановено по гр.дело №2512/2004г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.55 ЗЗД и същият е уважен за сумата от 5663 лв., представляваща стойността на внесените вноски и продадени материали по прекратен предварителен договор за изработка и продажба на недв.имот от 4.12.1996г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски, като първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за мораторни лихви е оставено в сила и не е предмет на касационно обжалване. Жалбоподателят Е. И. Г. В. с фирма “И” счита въззивното решение в осъдителната му част за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон, а в изложението си към касационната жалба се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Е. П. Г. от гр. М. не взема становище по изложените от касатора оплаквания и основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000лв.
Въззивният съд е разгледал обективно съединени искове с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД. Приел е, че на 4.12.1996г. между страните е сключен предварителен договор за изработка и продажба на недв. имот и с влязло в сила решение, постановено по гр.дело №1286/2003г. искът по чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване на договора за окончателен, е отхвърлен като неоснователен. За да уважи предявения на 24.11.2004г. иск, с правно основание чл.55 ЗЗД – връщане на полученото, поради отпадане на основанието, съдът е приел за доказано извършеното от страна на купувача плащане в размер на 5563 лв. и е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Изложени са съображения, че през времето, когато е било висящо производството по чл.19, ал.3 ЗЗД – до 20.04.2007г., давност не е текла.
Предпоставка за допустимост касационно обжалване на въззивното решение е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи н а съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона.
Съобразно изложените факти и обстоятелства, съдържащи се в приложението към касационната жалба, може да се изведе, че съществения правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е прилагането на погасителна давност по чл.110 ЗЗД, както и определянето на началния момент, от който тя е започнала да тече /чл.114, ал.1 ЗЗД/.
За да е налице основание за допустимост на касационна жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК трябва въззивният съд в обжалваното решение при разрешаване на съществения правен въпрос по конкретния казус да се е отклонил от задължителната практика на ВС и ВКС, дадена в Постановления на Пленума и Тълкувателни решения на ОСГК, или в константна практика на ВКС и решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК, в сила от 1.03.2008г. Цитираните от касатора решения не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради което, на това сочено от касатора основание, не следва да се допусни до разглеждане по същество касационната му жалба.
Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на съдилищата по същия въпрос, включително и от състави на ВКС. Противоречивото решаване на правния спор от съдилищата по конкретното дело, не представлява противоречива съдебна практика. Съдебната практика се установява след като решението, с което съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос, е влязло в сила. Цитираното от касатора решение №204/8.05.2006г. по гр.дело №1196/2005г. на ІІ г.о. на ВКС е неотносимо за спора, защото се отнася до началния момент на давностния срок за исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД. В същото е прието, че правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД се поражда с настъпването на срока, в който е следвало да се сключи окончателния договор, а по конкретното дело същественият правен въпрос е за началния момент на давностния срок за иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. Решаващият правен извод на въззивният съд за съществуването на вземането на ищеца, не е в противоречие с цитираното от касатора решение № 858/30.12.2005г., постановено по гр.дело №1085/2004г. на ІІ г.о., в което състав на ВКС се е произнесъл по процесуалния въпрос дали е допустимо съединяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с иск по чл.135 ЗЗД. Единствено относима към спора съдебна практика, за началния момент на погасителната давност при искове по чл.55, ал.1 ЗЗД за вземане на купувача от неосъществен предварителен договор за продажба, е цитираното от касатора решение №680/9.03.19971г. по гр.дело №33/1971г. на ІІ г.о. на ВС, като в този смисъл са решение № 325/5.02.1965г. по гр.дело №2406/1964г. на ВС, решение №548/9.03.1960г. по гр.дело №5664/1960г. на ВС. С решението на ВС е прието, че погасителната давност за връщане на сума дадена по предварителен договор за продажба, започва да тече от датата на влизане в сила на решението, с което е отхвърлен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД. Отсъствието на твърдяното противоречие с практиката на съдилищата е основание да се откаже допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, или да се изостави установена съдебна практика. В случая съдът правилно е определил предмета на спора и въз основа на изложените от ищеца факти и направеното от ответника възражение е приложил материалния закон – чл.55, ал.1, чл.110 и чл.114, ал.1 ЗЗД. Въпросът за обективното съединяване на иска по чл.19, ал.3 с иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, посочен от касатора в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, като въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е поставян по конкретното дело. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право, обусловил решаващите му изводи за съществуването или не на спорното материално право. Поставеният от касатора процесуален въпрос не е обусловил крайните изводи на съда за основателност на предявения от ищеца иск, поради което не се явява съществен, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.05.2008г., постановено по в.гр.дело № 84/2008 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: