6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
С., 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 645/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №725 от 04.05.2012 г. по т.д. № 3902/ 2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 816 от 22.07.2011 г. по т.д. № 1293/ 2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 62 400 лв. – за ползване на електропровод, ел.уредби и ел.съоръжения в поземлен имот № 000137, м. ”К. баир” по плана за земеразделяне на [населено място], общ. П., на основание чл.236 ал. 2 ЗЗД, както и евентуално съединените искове за същата сума, с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят в Изложение на касационните основания за обжалване: в р.А изразява несъгласие с мотивите на решението и направените изводи, като сочи приложимите законови разпоредби и обсъжда клаузите на сключения от страните Договор за използване на електрическа енергия по електропроводи и електросъоръжения, собственост на [фирма] от 01.11.2001 г. В р.Б излага, че поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: 1.Може ли да се приеме, че с предварителен договор за продажба на недвижим имот, е предадено ползването му, когато е предвидено предаване с отделен приемо – предавателен протокол. 2. От значение ли е при решаване на спор за ползване на електропроводи, ел.уредби и ел.съоръжения за пренос на ел.енергия, кой е ползвал имота, върху който се намират тези съоръжения, 3. Дали понятията „преобразуване, разпределение и снабдяване с ел.енергия” по чл. 43 ал. 2 ЗЕ, чл.177 ЗЕ и §1, т.49 от ПЗР на ЗЕ, включват дейностите, уговорени от страните с Договора от 01.11.2001 г. или дейностите в Договора имат друго съдържание (трансформиране и транспортиране на ел.енергия), 4. Дали съгласно ЗЕ дейностите, уговорени в Договора от 01.11.2001 г., са от изключи- телната компетентност на електроразпределителните предприятия или могат да се извършват и от други лица, 5. Дали дейностите, предмет на Договора от 01.11.2001 г., противоречат на чл.177 ЗЕ, §4 от ПЗР на ЗЕ, чл. 43 ал. 2 ЗЕ и на добрите нрави, дали са правомерни, като позволени от закона и дали са в рамките на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и 6. Следва ли търговското дружество, ползващо електропроводи, ел.уредби и ел. съоръжения за пренос на ел.енергия, чрез дейностите, изброени в Договора 01.11.2001 г., да плати обезщетение на собственика, в размер, съгласно чл. 236 ал.2 ЗЗД или съгласно чл. 55 ал. 1 ЗЗД, съответно чл.59 ал.1 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото и [фирма] – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД иск за 62 400 лв., и евентуално съединените за същата сума иск по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и иск по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е препратил за приетата фактическа обста- новка, на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстан- ционното решение. Посочил е, че в чл. 39 ЗЕ е предвидено лицензиране на дейностите за разпределение или снабдяване с електрическа енергия, като разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия – собственици на разпределителните мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия, като съгласно чл. 43 ал. 2 ЗЕ за обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на ел.енергия и една лицензия за снабдяване на ел.енергия, което конкретно по делото, за съответния район е на [фирма]. Съдът е приел, че дейностите по разпределение и снабдяване с ел. енергия, не могат да се осъществяват от лица, различни от тези, на които са издадени съответните лицензии, като ищецът никога не е имал и няма право да предоставя услуги по разпределение и снабдяване с ел.енергия. Съдът е съобразил въведеното по §4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ задължение за разпределителните предприятия да изкупят в 8-годишен срок от влизане на закона в сила енергийните обекти и съоръжения, собственост на трети лица, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, посочил е, че дотогава, в съответствие с чл.117 ЗЕ, собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, по цена, определена по методика, одобрена от ДКЕВР. Заключил е, че доколкото съоръженията са се използвали за целите на електрораз – пределението, претенцията за обезщетение следва да бъде насочена към електроразпределителното предприятие [фирма],което е снабдявало с ел.енергия обектите на ищеца, а не към крайните потребители – ответника [фирма], с последния сключването на договори за наем е неправомерно, и не може чрез този вид правоотношение да се извличат ползи. Съдът е отхвърлил всички предявени искове, като неоснователни, тъй като ответникът няма задължение да плати обезщетение в размер на средномесечната пазарна наемна цена, нито за обогатяване – ангажиментите на консуматора на ползвана електрическа енергия се изчерпват с плащането й на електроразпределителното предприятие, а доколкото за доставката й са използвани съоръжения на трети лица, възмездяването им не е дълг на крайния потребител. При така направените изводи съдът е счел за ирелевантни доводите на ищеца кой е ползвал поземления имот, върху който са разположени съоръженията, дали владението е предадено или не на купувача по предварителния договор, валиден ли е Договорът от 20.02.2006 г. между ответника и „Р. ЕАД”.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
От изведените от жалбоподателят въпроси, не са релевантни за делото въпроси 1 и 2. Няма произнасяне от въззивния съд по въпроса за значението на предварителния договор, нито по въпроса кой е ползвал имота, върху който са съоръженията – въззивният съд е посочил, че тези въпроси са ирелевантни за спора. Следователно, доколкото не са част от решаващите мотиви на въззивния съд, тези въпроси не могат да се определят като значими за делото и релевантни за допускане на касационното обжалване.
По останалите изложени от жалбоподателя въпроси, е неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът не излага съображения, които да обосноват искането за допускане на касационен контрол на поддържаното основание. Въпросът за предмета на сключения между страните Договор от 01.11.2001 г., въпросът дейностите, посочени в този договор, съставляват ли разпределение на електрическа енергия и снабдяване с електрическа енергия, които подлежат на лицензиране по чл. 39 ЗЕ, въпросът кой може да извършва дейности по разпределение на електрическа енергия и снабдяване с електрическа енергия – само електроразпределителните предприятия или и други нелицензирани за извършваната дейност лица, въпросът правомерно ли е сключването на посочения договор и въпросът дължи ли ответникът обезщетението, претендирано с предявените искове, имат значение за решаването на спора, но не обосновават основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице.
Въззивният съд е съобразил законовото изискване за лицензиране на дейностите за разпределение или снабдяване с електрическа енергия, които дейности се осъществяват от разпределителни предприятия – собственици на разпределителните мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на съответната дейност за определена територия, съобразил е въведеното на основание §4 ал.1 от ДР на ЗЕ задължение за разпределителните предприятия да изкупят в посочения срок енергийните обекти и съоръжения, собственост на трети лица, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, като дотогава, в съответствие с чл.117 ЗЕ, собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, по цена, определена по методика,одобрена от ДКЕВР, взел е предвид факта, установен по делото, че на ищеца не е издавана лиценция за нито една от посочените дейности. Следователно, решав ането на поставените въпроси не е обусловено от начина, по който ще бъде тълкуван законът, предвид негова непълнота, неяснота или противоречивост, а от преценката на конкретната фактическа обстановка и подвеждането й под относимата към нея специална нормативна уредба – Закона за енергетиката, като определящи в тази връзка са обстоятелствата притежава ли ищецът лицензия за посочените дейности, може ли да отдава под наем на трети лица неизкупените уредби и ел.съоръжения, ползвани за целите на електроразпределението и да реализира приходи.
По въпроса, че последователно е регламентиран принципът, установен още с чл. 2 ал.1 от Закона за електростопанството от 1948 г. и чл. 2 ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г., че са общодържавна собственост енергийните уредби и съоръжения, като в чл. 58 ЗЕЕЕ(отм.) и в чл. 40 ал.1 т.2 от Закон за енергетиката, е посочено, че заварените съоръжения за общо ползване, следва да преминат в собственост енергийни предприятия, лицензирани за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, поради което §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва изкупуването им от трети лица в определен срок, е създадена съдебна практика на основание чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№300/28.06.2010 г. по гр.д.№169/2009 г. на ВКС, І г.о., Р.№258/08. 06.2011 г. по гр.д.№1679/2009 г. на ВКС,Іг.о. По въпроса за дължимо от енергийното дружество обезщетение на собственика на енергийните уредби и съоръжения за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие през собствените му уредби и съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, е създадена съдебна практика на основание чл.290 ГПК:Р.№179/18.05.2011 г. по т.д. №13/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№91/11.09.2009 г. по т.д.№596/2008 г. на ВКС,ІІ т.о, Р.№37/30.03.2009 г. по т.д.№ 709/2009 г., ВКС,І т.о, Р.№130/11.02.2011 г. по т.д.№ 776/2009 г. на ВКС, І т.о.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 725 от 04.05.2012 г. по т.д. № 3902/ 2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: