О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№201
[населено място], 10.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1421 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 19416 от 29.12.2014г. по гр.д. № 16676/2011г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав, с която е отменено решение от 23.11.2009 г., допълнено с решение от 22.06.2010г. по гр.д. № 4733/2007г. на Софийски районен съд, 72 състав и вместо това допусната съдебна делба на УПИ VІІІ-853 от кв. 1029 по плана на С., местн. „бул.България и Хиподрума”, с площ 246 кв.м., заедно със строящата се в него сграда с разгърната застроена площ 2179 кв.м., от която ъгловата част е девететажна с изпълнена таванска стоманенобетонна плоча и започнат десети етаж, откъм калкана с [улица]са изградени стъпаловидно седем и осем етажа, откъм калкана по западната граница са изградени шест етажа, заедно с още два стъпаловидни над тях, а от вътрешната страна сградата е едноетажна между множество съделители и при квоти, подробно описани в решението.
Касационна жалба е подадена от Д. Г. Д. чрез пълномощника адв. Х.. Изложени са съображения за нарушения на материалния закон, тъй като сградата, която е допусната до делба, не представлява годен за делба обект, понеже не е завършена. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: може ли да се извърши съдебна делба на недвижим имот, за който е сключен договор за групов строеж от 22.11.1999г. и до днес строежът не е завършен на ниво груб строеж; строежът е започнал като незаконен, но не е премахнат, тъй като е допустим по действащия подробен устройствен план и е деклариран от собствениците. Формулиран е и въпроса: не противоречи ли на закона допускането на делба на непокрит недвижим имот – незаконен строеж между съсобственици по сключен договор за групов строеж.
Касационни жалби са подадени и от съделителите В. И. А. и М. Д. Д., представлявани също от адв.Х.. Жалбите и изложенията към тях са със съдържание, идентично на жалбата на Д. Д..
Постъпили са писмени отговори от ответниците: М. С. и С. В. чрез адв. М., от Г. Д. и В. Д. чрез адв. Д., от Ц. Г. чрез адв. Ш., от С. З., Ж. С., Т. З., А. И., С. С. и Н. С. чрез адв. Т., от Д. Д. и Е. Д. чрез адв. С.. Във всички тях са изложени съображения за недопускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са представили писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането. Обект на делбата е урегулиран поземлен имот в [населено място], заедно с намиращата се в него девететажна жилищна сграда, застроена на 247 кв.м., която не е довършена на етап „груб строеж”. Съдът е проследил възникването на съсобствеността върху поземления имот чрез поредица от сделки. Установено е, че първоначално към 1982г. поземленият имот е бил собственост на И. Й. Н., Т. А. Д. и Р. А. Н. при равни квоти. През 1996г. И. Н. е прехвърлила на Д. Г. Д. половината от притежаваната от нея 1/3 ид.ч., т.е. 1/6 ид.ч., равняваща се на 30/180 ид.ч. Последният с поредица от договори за продажба, сключени същата година, е прехвърлил на различни лица по 1/180ид.ч., като в крайна сметка в неговия патримониум са останали 3/180 ид.ч. През 2006г. Т. Д. и Р. Н. са прехвърлили на Г. С. Д. по 1/6 ид.ч. или общо 1/3 ид.ч. По време на делото е починала ищцата И. Н. и нейни наследници са Т. Д. и Р. Н., които в резултат на наследяването се легитимират като собственици на по ј ид.ч. от целия имот. Въз основа на тези правопораждащи факти съдът е определил квотите на съделителите в съсобствеността върху поземления имот.
По отношение на сградата в имота съдът е установил, че е застроена жилищна сграда, която в едната част е на девет етажа, в друга на осем, в трета на седем етажа, застроената площ е 246 кв.м., а разгърнатата 2170 кв.м. Сградата първоначално е строена без строителни книжа, но през 2000г. е извършено заснемане за узаконяване и проектът е бил одобрен. По застроителния план от 2001г., който действа и понастоящем, се предвижда застрояване със седем етажа във високата част и пететажна калканна част към [улица]. Според вещите лица строежът е търпим, но следва да бъде приведен в съответствие с изискванията на плана като бъдат премахнати отделни етажи. Понеже покривната част на десети етаж не е изградена, то постройката не е достигнала стадий на завършеност „груб строеж”.
При тези данни съдът е приел, че няма пречка да допусне делба на поземления имот – изградената в него сграда не е завършена на етап „груб строеж”, не представлява отделен обект на собственост, а и не е създадена етажна собственост, така че не са приложими постановките на т.3,б.”в” от ППВС № 4/1964г. По отношение на сградата съдът е приел, че тя не може да се допусне до делба самостоятелно, нито като отделна вещ, нито като сложна съставна вещ. Тя представлява приращение, което следва да се допусне до делба заедно с дворното място на основание чл. 92 ЗС, при квотите, при които е съсобствена земята. Съдът е изтъкнал, че няма пречка да се дели незаконен строеж, стига да е търпим, да подлежи на узаконяване и няма предписание за събарянето му, а в случая такова не е налице. На следващо място, съдът е посочил, че е допустимо при делбата да бъдат възлагани както построени жилища, така и такива в строеж, а дяловете на съсобствениците в общите части ще се определят като съотношение между стойностите на жилищата по време на завършване на строежа съобразно чл. 40, ал.2 ЗС и т.6,б.”б” от ППВС № 7/1973г. Затова делба на сградата в строеж следва да се допусне, а при извършването й съдът ще отчете, каква част подлежи на премахване.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият, поставен в жалбите, въпрос касае възможността да се извърши съдебна делба на недвижим имот, за който е сключен договор за групов строеж от 22.11.1999г. и до днес строежът не е завършен на ниво груб строеж; строежът е започнал като незаконен, но не е премахнат, тъй като е допустим по действащия подробен устройствен план и е деклариран от собствениците. Така поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, както е разяснен в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1., а именно въпросът да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът касае конкретни факти по делото, а и не е разрешен от съда в обжалвания акт, поради което не е обусловил изхода на спора. Съдът не е обсъждал наличието на договор за групов строеж между страните, а и такива доводи липсват както в исковата молба, така и във въззивните жалби, с които е сезиран. Освен това, съдът е допуснал делба на сградата не като отделен обект, а като приращение върху поземления имот, излагайки подробни съображения защо тя не е самостоятелен обект за делба и защо въпреки, че е започната като незаконен строеж, следва да бъде включена при делбата на дворното място.
Вторият формулиран въпрос е дали не противоречи ли на закона допускането на делба на непокрит недвижим имот – незаконен строеж между съсобственици по сключен договор за групов строеж. Въпросът приповтаря първия по смисъл и за него се отнася гореказаното.
Освен това, спрямо въпросите не е обосновано соченото допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а именно значението им точното прилагане на закона и развитието на правото. Не са изложени съображения за наличие на някоя от проявните форми на това основание, както те са разяснени в т.4 на горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК. При разрешаване на правнорелевантните за спора въпроси Софийски градски съд се е позовал на съществуваща задължителна практика – ППВС № 4/1964г., ППВС № 2/1982г., Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК на ВКС и постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 413 от 23.10.2012г. по гр.д. № 107/2012г. на І г.о. А наличието на такава практика препятства достъпа до касационно обжалване на посоченото основание.
При този изход следва да бъдат присъдени направените от ответниците разноски за настоящето производство. Доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение са представени както следва: от А. П. И. в размер на 200 лв., от С. В. С. също в размер на 200лв., от С. Т. З., Ж. П. С. и Т. И. З. общо в размер на 400лв. Останалите ответници, депозирали писмени отговори, не са ангажирали доказателства за направени разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №19416 от 29.12.2014г. по гр.д. № 16676/2011г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав по касационните жалби на Д. Г. Д., В. И. А. и М. Д. Д..
ОСЪЖДА Д. Г. Д., В. И. А. и М. Д. Д. да заплатят разноски за настоящето производство както следва: на А. П. И. сумата 200/двеста/ лв., на С. В. С. сумата 200/двеста/лв., на С. Т. З., Ж. П. С. и Т. И. З. общо сумата 400/четиристотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: