О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 11.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 2.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 850 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД ”Б” Е. , със седалище гр. С. против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1* от 20.10.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 2198 /2009 год., с което е потвърдено определение на СГС,ФО от 22.06.2009 год., по ф.д. № 104/2009 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за присъждане на сумата 450 лв., представляваща направени от същия в производството по обжалване отказ № 20090429162221/30.04.2009 год. на А. по вписванията деловодни разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че даденото от въззивната инстанция разрешение на обусловилите крайния изход на делото въпроси на процесуалното право, а именно- за характера на образуваното съдебно производство по обжалване отказа на А. по вписванията и дали последната би могла да придобие качеството на страна в това производство, с оглед евентуалното му превръщане от охранително в спорно и двустранно е в противоречие с практиката на ВКС, по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК – т.2 на ТР на ОСГК № 1/2001 год., като същевременно се явява от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от лице, разполагащо с правото на жалба, поради което е процесуално допустима, тъй като с обжалвания съдебен акт всъщност се дава разрешение по същество на друго производство.
І. По допускане на касационното обжалване:
Искането за допускане на касационното обжалване е основателно.
Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, свързани с характера на съдебното производство по обжалване отказ на А. по вписванията и процесуалното качество на последната са обусловили крайния изход от делото, от което следва, че главната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК е осъществена.
Същевременно доколкото по отношение на тези въпроси липсва трайно установена съдебна практика, предвид създадената със ЗТР нова специална регламентация, то в случая е налице и визираният в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК критерий за селектиране на жалбите, на който частният жалбоподател се позовава.
ІІ. По основателността на частната касационна жалба:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел, че доколкото и след влизане в сила на Закона за търговския регистър / ЗТР/ регистърното производство не е променило правната си характеристика на удостоверително охранително производство, то възникналият като правна последица на отказа на А. по вписванията спор относно допустимостта на искането със заявление вх. № 20090429162221/ 29. 04. 2009 год., вписване по партидата на настоящия частен жалбоподател пред СГС, няма за своя правна последица превръщане на същото в двустранно, състезателно и спорно, за да са налице предпоставките на чл.78, ал.1 ГПК.
От своя страна обстоятелството, че А. по вписванията действа в качеството си на изрично оправомощен от законодателя орган, който следва да се произнесе по основателността на исканото вписване, изключва и наличието на индивидуално нейно отношение към предмета на заявеното искане и предприето самостоятелно оспорване на същото.
Следователно, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, в случая отсъства процесуална възможност А. по вписванията да бъде конституирана в образуваното съдебно производство по обжалване на отказа и като страна по см. на чл.26, ал.1 ГПК.
Определението е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че с предприетото пред СГС обжалване на постановения от А. по вписваният отказ по искането на настоящия частен жалбоподател, регистърното производство, което и при действието на специалния Закон за търговския регистър е запазило правната си характеристика на удостоверително охранително производство по см. на част VІ на ГПК, с присъщите на охранителния процес белези на безспорност и едностранност, не се е превърнало в спорно и двустранно, поради което предпоставките на чл.78, ал.1 ГПК в случая- отсъстват и разноските са за сметка на заявителя.
Обстоятелството, че съгласно чл.25 ЗТР отказът на А. по вписванията подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, чийто акт подлежи на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд по реда, установен в гл. ХХІ ГПК за обжалване на определенията, само по себе си не обосновава правен извод, че присъщите на охранителното производство общи белези, отпадат, в каквато насока са правно несъстоятелните доводи на частния жалбоподател.
Убедителен аргумент в подкрепа на изградените от Софийски апелативен съд изводи е не само нормата на чл.536 ГПК касаеща спиране на охранителното производство, към която чл.19, ал.5 ЗТР препраща, но и общата разпоредба на чл.530 ГПК, според която общите правила на охранителното производство са правно важими и за предвидените в други закони, какъвто е и ЗТР, охранителни производства, доколкото последните не са дерогирани от специалните уреждащи ги норми, каквито в разглежданата хипотеза не са налице и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения Софийски апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон.
Независимо, че А. по вписванията е административен орган, то с оглед правната характеристика на регистърното производство и възложените и от законодателя функции в същото, обуславят и правилността на извода на въззивния съд за липсата на процесуална възможност в съдебната фаза на производството по регистрация, обусловена от действията на този орган, той да придобие качеството на страна по см. на чл.26, ал. ГПК – с индивидуално отношение към предмета на заявеното искане, чрез оспорване правата на неговия заявител.
Що се касае до твърдяното противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на поставените процесуалноправни въпроси с цитираните в частната жалба съдебни актове на ВКС, вкл. със задължителното за съдилищата ТР на ОСГК № 1/2002 год., то от съдържанието им подобен извод не следва.
Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд№ 1* от 20.10.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 2198 /2009 год., по описа на с.с.
ОСТАВЯ в сила въззивното определение на Софийски апелативен съд№ 1* от 20.10.2009 год., постановено по ч. гр. д. № 2198 /2009 год., по описа на с.с..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: