– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
гр. София 12.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 04.10.2017 (четвърти окточмри две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1261 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 844/25.01.2017 година, подадени от П., срещу решение № 510/27.12.2016 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 686/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е потвърдил първоинстанционното решение от 19.09.2016 година на Районен съд Свиленград, постановено по гр. д. № 357/2016 година, с което П. е осъдена да заплати, на основание чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ, на М. С. С. сумата в размер на 8 000.00 лева и на С. М. С. сумата в размер 6000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от тях, в резултат на неправомерно повдигане на обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал.1, изр. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство № 29/2014 година по описа на Д.-Н21-Хасково, в последствие преобразувано в досъдебно производство № 27/2015 година по описа на О. при Окръжна прокуратура Хасково, представляващо пр. преписка № 2103/2014 година по описа на Окръжна прокуратура Хасково, приключило с постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.11.2015 година на П. от Окръжна прокуратура Хасково, неимуществени вреди заедно със законната лихва върху сумите, считано от 03.12.2015 година до окончателното заплащане.
В касационната жалба на П. е посочено, че решението на Софийския градски съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Д. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, които според него обуславят неимуществените вреди и тези вреди, като не е посочено и значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Освен това направената от съда оценка на тези обстоятелства била неправилна. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъдените на М. С. С. и С. М. С. обезщетения за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъдат намалени като се съобрази с обема на реално претърпените вреди, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. С. С. и С. М. С. са подали отговор на същата с вх. № 2124/02.03.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 510/27.12.2016 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 686/2016 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
П. е била уведомена за обжалваното решение на 05.01.2017 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 844/25.01.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Хаскова, чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК, е приел, че е налице фактическият състав, за да се ангажира отговорността на П. по предявените искове, с които ищците претендират неимуществени вреди. От една страна било налице повдигане на обвинение по отношение на М. С. С. и С. М. С. с постановления от 12.11.2014 година за привличане на обвиняеми, с които е ангажирана наказателната отговорност на ищците за извършване на престъпления съответно по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, изр. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК-за първия от тях и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, във връзка с ал. 1, изр. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във връзка с чл. 20, ал.2 , във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК – за втория от тях. От друга страна, с постановление от 23.11.2015 година на Окръжна прокуратура Хасково, което е влязло в сила на 03.12.2015 година наказателното производство срещу М. С. С. и С. М. С. било прекратено. За да прекрати наказателното производство П. била приела, че не са събрани доказателства, които по един безспорен, несъмнен и категоричен начин да посочат, че обвиняемите С. са извършили престъпленията, за които са им били повдигнати обвинения.
Прието е, че от събраните по делото доказателство се установявало, че в периода от образуването на наказателно производство и до приключването му М. С. С. и С. М. С. са търпяли душевен дискомфорт, причинен им от воденото срещу всеки от тях наказателно производство. Били са притеснени и депресирани, които им състояния се дължали на обстоятелството, че се притеснявали от изхода на наказателното производство. Обвиненията са се били отразили неблагоприятно върху здравословното и емоционалното им състояние, което се установявало от показанията на разпитаните по делото свидетели, показанията, на които, изцяло са били кредитирани от съда по съществото на спора. Обвинението се е било отразило и на дейността, която М. С. С. и С. М. С. са извършвали. Поради висящото обвинение те нямали желание за работа, което оказало влияние като цяло на семействата им и отношенията в тях. Отделно от това те са били задържани за девет дни чрез различни процесуални способи-заповед за задържане за двадесет и четири часа, постановление за задържане за седемдесет и два часа и взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Всички тези процесуални действия, предприети по отношение на М. С. С. и С. М. С. били получили голяма медийна популярност. След освобождаването им всеки от двамата е бил викан за повторни разпити.
При определяне размерите на обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди съдът е взел предвид, че наказателното производство е продължило около една година от привличането като обвиняеми до влизане в сила на постанавлението за прекратяване на наказтелното производство. Според съда този срок не е бил неразумен, тъй като съгласно чл. 234 от НПК срокът за приключване на досъдебното производство бил два месеца, който можел да се продължи с още четири месеца и в изключителни случаи също било предвидено, че може да се удължава, като в случая органите на досъдебното производство са се били възползвали от всички предвидени в процесуалния закон възможности, тъй като видно от материалите от производството, които били шест тома, през цялото това време са извършвани някакви процесуално-следствени действия, т.е. не се е бездействало, за да се приеме, че срокът на досъдебното производство е неразумен. Наред с това следвало да бъде отчетена и тежестта на обвиненията по воденото срещу С. наказателно преследване, като за престъплението, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем М. С. С.-за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, изр. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, са били предвидени наказания „лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години и „глоба” от 20 000.00 лева до 100 000.00 лева, а за това, което е бил привлечен С. М. С.-за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т.4, във връзка с. ал. 1, изр. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, са били предвидени същите наказания.
Установявало се, че в резултат на повдигнатото им обвинения, през периода на разследването М. С. С. и С. М. С. са претърпяли неблагоприятни последици, изразяващи се в накърняване на душевното им спокойствие, накърнено е било чувството им за достойноство, и уронване на авторитета им. При определяне размерите на обезщетенията, следвало да бъде отчетено и това, че за част (9 дни) от посочения по-горе период по отношение на тях е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а в последствие „подписка”. Вземало се предвид и обстоятелството, че случаят е бил широко разгласен в медийното пространство. При определяне размера на обезщетението по отношение на М. С. С. съдът отчел и фактите, че е млад човек, който навлизал в живота, в т.ч. семейния такъв, че е неосъждан, добрите му характеристични данни, декларирания годишен доход в размер на 10 000.00 лева, с формирано в обществото име на добър човек и с поведение, отличаващо се с уважение към семейството; а по отношение на С. М. С., че вече веднъж е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода”, част, от което е изтърпял ефективно, притеснението, че ако бъде признат за виновен ще изтърпи и остатъка от срока на това наказание в размер на 4 години 11 месеца и 21 дни, сравнително добрите му характеристични данни и декларирания годишен доход в размер на 12 000.00 лева. Следвало да се отчетат както претърпените от М. С. С. и С. М. С. страдания в пряка връзка на причинност с образуваното срещу тях наказателно преследване, привличането им в качеството на обвиняеми и задържането им под стража-психически шок, негативна реакция на близки и познати, така и разумния срок, в които било приключило производството (чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС) и обстоятелството, че по отношение на същите наказателното преследване е било прекратено без да се развие съдебна фаза, но и факта, че същото не е следвало да бъде въобще образувано при липса на достатъчно данни за извършването му от ищците, с което и биха се преодоляли негативните като резултат за последните преживявания. Само при съобразяване на тези данни би се стигнало до справедливо възмездяване на вредите.
Отчитайки изложените по-горе критерии съдът е приел, че в полза на ищците следва да бъдат присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 8 000.00 лева за М. С. С. и 6 000.00 лева за С. М. С. до които размери предявените искове са уважени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. сочи, че съставът на Софийския градски съд се е произнесъл по процесуално правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, като посочи същите в мотивите на решението си, както и значението им за размера на обезщетение, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година и с ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС.
Във връзка с посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. касационна жалба трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Тези указания са доразвити с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийски градски съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Хасково не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдяни от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по поставения от П. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 510/27.12.2016 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 686/2016 година по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 844/25.01.2017 година и такова не трябва да се допусне.
С оглед изхода на производството П. следва да бъде осъдена да заплати на М. С. С. и на С. М. С. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 80.00 лева за първия и 700.00 лева за втория.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 510/27.12.2016 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 686/2016 година по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 844/25.01.2017 година.
ОСЪЖДА П. да заплати на М. С. С. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 800.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. да заплати на С. М. С. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 700.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.