О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
С. 12.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4156/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. П.,гр.С., чрез пълномощника му адвокат С. Д., срещу въззивно решение от 17.05.2016г. по гр. дело № 223/2015г. на Окръжен съд – Монтана. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.Поставят се следните въпроси : 1/Допустимо ли е част от допуснатите до делба имоти да бъдат пропуснати в решението по извършване на делбата; 2/Длъжен ли е съдът да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на на общината инвестиционен проект за поделяемост на сграда по чл.203,ал.2 ЗУТ; 3/Допустимо ли е да се извърши разпределяне на жилищна сграда като се обособят две отделни самостоятелни жилища от нея без да се посочат идеалните части от дворното място към всяко новообразувано жилище; 4/Кога налагащите се в имота преустройства са значителни по смисъла на чл.203 ЗУТ; 5/Следва ли при обособяването на реални дялове при приложението на способа на чл.292 ГПК/отм./ съдът да включи еднакви по предназначение и приблизителни по стойност имоти. По въпроси 2,3,4 се сочи противоречие с решения № 265/2012г. по гр.д.№501/2012г., ВКС, ІІг.о., №233/2010 по гр.д.№1065/2009г., ВКС, ІІ г.о., решение №204/2004г. по гр.д.№123/2001г., ВКС, І г.о. и ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г., ОСГК, ВКС. По пети въпрос се сочи противоречие с решение № 258/2011г. по гр.д.№144/2011г. на ВКС.
Ответницата по касационната жалба В. Г. А., [населено място], счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Ц., [населено място], не е взела становище по жалбата.
Кационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение по гр.д.№ 507/2006г.на Районен съд-Монтана в частта,с която е извършена делба по реда на чл.292 ГПК/отм./и на М. Ц. е поставен в дял масивен гараж, долепен до жилищната сграда,построена в УПИ ІХ, пл.№231,кв.51 по регулационния план на [населено място], с покрив стомано-бетонна плоча, построен през 1971 г. със застроена площ 21 кв.м. Първоинстанционното решение е отменено в останалата част. По извършването на делбата е постановено друго, с което е извършено ново разпределение по чл.292 ГПК /отм./ на делбените имоти. На М. Ц. е разпределен дял I по инвестиционния проект на арх.В. А., одобрен от гл.архитект на [община], съставляващ жилище на стойност 13 000 лева, идентификатор 81390.501.231.1.1., състоящо се от кухня, дневна, две спални,предверие,баня-тоалетна със застроена площ по одобрения инвестиционен проект 89.80 кв.м.,находящо се на първия етаж от двуетажната жилищна сграда,заедно със складово помещение в полуподземния етаж на сградата с площ 21.90 кв.м.,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. На Р. П. /конституиран на мястото на починалия съделител Г. П./ е разпределен дял II по инвестиционния проект,съставляващ жилище на стойност 14 430 лева,с идентификатор 81390.501.231.1.2., състоящо се от кухня,дневна,две спални и предверие, със застроена площ по одобрения инвестиционен проект 89.80 кв.м.,находящо се на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с предвидено преустройство на част от предверието за баня и тоалетна,заедно със спомагателната постройка на допълващо застрояване, разположена на 9.30 м.от жилищната сграда /лятна кухня с баня-тоалетна, склад с площ 13.70 кв.м.и спомагателно помещение с площ 11.25 кв.м /за складово помещение на жилището/ и съответните идеални части от общите части на сградата. На В. А. е разпределен масивен гараж от западната страна на жилищната сграда,построен в процесния УПИ Х със застроена площ 26.40 кв.м.и на стойност 1 391 лева. Присъдени са суми за уравняване на дяловете. По претенциите по сметки е постановено решение, с което са отхвърлени като неоснователна претенцията Р. П. /правоприемник в процеса на починалия ищец Г. П./ против останалите съделители по чл.12,ал.2 ЗН за заплащане на сумата 21 300 лева и по чл.30,ал.3 ЗС за заплащане стойността на извършени подобрения в процесния имот /подробно описани по пера/.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата първоначалните съделители Г. П., Н. П., М. Ц. и В. А. имат равни квоти /по 1/4ид.ч./ в съсобствеността на делбения имот. В хода на производството по извършване на делбата са починали Г. П. /заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ от наследника по закон – Р. П./ и Н. П. /заместен от наследниците по закон – Р. П., М. Ц. и В. А./, в резултат на което тримата съдели са отново с равни квоти – по 1/3 ид.ч. Решението е недопустимо в частта, с която е извършена делба на масивен гараж,долепен до жилищната сграда,построен в процесния УПИ с покрив стомано-бетонна плоча ,построен през 1971 г. със застроена площ 21 кв.м., тъй този самостоятелен обект на собственост не е включен в делбената маса и не е предмет на влязлото в сила решение по допускане на делбата. С извършването на делба по отношение на него съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса и се е произнесъл извън петитум. По отношение на извършването на делбата въззивният съд е приел първоинстанционното решение за неправилно. Съобразил е, че правоприемниците в процеса на първоначалните съделители Г. П. и Н. П. не поддържат претенции за възлагане на основание чл.288,ал.3 ГПК/отм./. Жилищната сграда е реално поделяема. Налице е одобрен инвестиционен проект,който предвижда обособяване на два самостоятелни дяла от двуетажната жилищна сграда /две самостоятелни жилища/,като първият дял представлява първият жилищен етаж и складовото помещение в полуподземния етаж на жилищната сграда ,а за втори дял по проекта е обособен вторият жилищен етаж като в част от входното предверие се предвижда изграждането на санитарен възел и се придава за обособяване като складово помещение съществуващата постройка на допълващо застрояване-лятна кухня,отстояща от жилищната сграда на 9.30 м. с баня-тоалетна, спомагателно помещение с площ 11.25 кв.м. и складово помещение с площ 13.70 кв.м. Разходите за преустройството – обособяване на баня и тоалетна на втория жилищен етаж по инвестиционния проект, възлизат на 2 500 лева,установени със заключение на приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 39, ал.2 ЗС и чл.203 ЗУТ разделянето на един имот на няколко дяла при съдебна делба се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства за съделителите, по-големи от обикновените. В случая са спазени техническите правила и норми. Съпоставяйки стойността на преустройството със стойността на цялата жилищна сграда-25 135лв., е видно, че преустройствното не е значително. Не са налице и неудобства за съделителите по-големи от обикновените,тъй като преустройството не създава невъзможност за ползване на сградата. Установена е реалната поделяемост на жилищната сграда и образуване от нея на два самостоятелни дяла.С допуснатия до делба гараж ,представляващ самостоятелен обект на собственост от делбената маса могат да се обособят три реални дяла-жилища на първия етаж и втория етаж от двуетажната жилищна сграда и гараж от западната страна на жилищната сграда. Като обслужващи самостоятелните обекти дворното място и построената в него спомагателна стопанска постройка с площ 80 кв.м.с два входа са неделими по предназначението си и следва да останат обща част като принадлежащи на всеки от самостоятелните обекти,част от тях обособени във втората фаза на делбата.Във въззивното производство е настъпила промяна в броя на съделителите. Имотът може да бъде разделен на толкова дялове,колкото е броят на съделителите.Основен принцип при извършване на делба на недвижими имоти е всеки съделител да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти,поради което в случая делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по чл.292 ГПК/отм./ без съставяне на разделителен протокол или чрез теглене на жребие. Тегленето на жребий е много неудобно, тъй като преди делбата съделителите, респ.праводателите им са били във владение на отделните етажи от жилищния имот и всеки е направил подобрения,вкл. съделителката М. Ц.. Тя живее в къщата и в момента – на втория етаж, където до смъртта си е живял наследодателят на съделителя Р. П. /Г. П./ и с разрешението на последния. Всеки от братята Г. и Н. е „стегнал“ етажа си. На основание чл.292 ГПК/отм./ на М. Ц. следва да се постави в дял жилището на първия жилищен етаж и складовото помещение в полуподземния етаж от жилищната сграда -дял първи по одобрения инвестиционен проект.Стойността на този дял е 13 000 лева. На съделителя Р. П. /конституиран на мястото на починалия съделител Г. П./ следва да се постави в дял жилището на втория жилищен етаж с предвидено преустройство на част от предверието за баня и тоалетна и за складово помещение-съществуваща постройка на допълващо застрояване-лятна кухня с баня-тоалетна,склад с площ 13.70 кв.м.и спомагателно помещение с площ 11.25 кв.м. – дял втори от одобрения инвестиционен проект. Стойността на този дял е 14 430 лева. На съделителката В. А. следва да бъде поставен в дял допуснатият до делба гараж от западната страна на двуетажната жилищна сграда с площ 26.40 кв.м.,чиято стойност е 1 391 лева. Тази съделителка е изявила желание да й бъде поставен в дял този гараж. Тъй като правата на съделителите са равни,а получените от тях дялове са на различна стойност,съделителите с дялове на стойност по-висока от стойността на дела им следва да заплатят разликата между получен и притежаван от общата маса по стойност дял на съделителката В. А.. Стойността на делбената маса възлиза на 28 821 лева. Стойността на притежавания от всеки съделител дял е 9 507 лева. При равни права по 1/3 ид.ч. съделителката М. Ц., получила дял на стйност 13 000 лева следва да заплати на В. А. за уравнение на дела й сумата 3 393 лева, а съделителят Р. П. следва да заплати на същата за уравнение на дела й 4 823 лева, тъй като е получил дял на стойност 14 430 лева. С оглед извършеното уточнение претенциите за подобрения на Г. П. следва да се квалифицират като такива по чл.12,ал.2 ЗН за извършените подобрения приживе на общия наследодател и по чл.30,ал.3 от ЗС за останалите. Съгласно чл.12,ал.2 ЗН сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време,когато наследодателят е бил жив и не са били възнаградени по никакъв начин за този свои принос имат право да получат срещу това имот или пари. По делото е установено,че претендиращият съделител Г. П. е наследник на общия наследодател К., поч.1966г. Изграждането от основи до покрив на двуетажна къща с два входа, прокарването на чиста вода в цялата къща и прокарването на канал за мръсна вода от парцела към улицата имат характера на подобрения и са увеличили стойността на имота. Установено е също,че изграждането на къщата/жилищната сграда/е направено приживе на наследодателя К.. Не е доказано кога са направени прокарването на чиста вода в къщата и на канала за отходна вода от парцела към улицата, както и че наследникът-ищец Г. П., има принос в увеличението на наследството,поради това, че със свои лични средства и труд е направил подобренията. За да направи този извод въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и се е мотивирал кои кредитира и кои не. Относно претенцията за извършени от Г. П. подобрения в имота след смъртта на наследодателя е прието, че ищецът Г. П. не е бил владелец на целия имот към момента на извършване на подобренията, а държател на частите на останалите сънаследници. Като съсобственик той може да претендира само припадащата му се част от разходите за подобренията на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а не увеличената стойност на имота. Доказателства, от които да се установи размера на действително направените разходи за подобренията след смъртта на наследодателя, не са ангажирани, поради което претенцията е неоснователна.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Първият от поставените въпроси е неотносим. Не се касае за част от допуснати до делба самостоятелни обекти на собственост, спрямо които не е извършена делба. Въззивният съд не е пропуснал да се произнесе по отношение на тях. Той е приел, че те не са самостоятелни обекти на собственост, а като обслужващи самостоятелните обекти дворното място и построената в него спомагателна стопанска постройка от 80 кв.м. са неделими по предназначението си и следва да останат обща част като принадлежащи на всеки от самостоятелно обособените обекти, вкл. и обособените във втората фаза на делбата. Вторият и четвъртият въпрос не са решение в противоречие със задължителната за въззивния съд практика на ВКС, вкл. посочените решения № 265/2012г. по гр.д.№501/2012г., ВКС, ІІг.о. и №233/2010 по гр.д.№1065/2009г., ВКС, ІІ г.о. Това е така защото въззивният съд е извършил контрол по чл.203,ал.2 ЗУТ за законосъобразност на инвестиционния проект относно изискванията преустройствата да не бъдат значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените, но и дали реално обособените жилища след преустройството биха отговаряли на всички действащи строителни правила и нормативи за такива. Съобразена е задължителната практика на ВКС /Р №233/2010г. по гр.д.№1065/2009г., ІІ г.о. и Р №826/2010г. по гр.д.№257/2009г., Іг.о.,/, съгласно която под неудобства по-големи от обикновените се обикновените се имат предвид тези, които житейски неудобства, с оглед жизнения стандарт за даденото време – напр.да не могат да се ползват за дълго време някои помещения, да се сваля покривната конструкция, да се прекъсват инсталации, да се премества санитарен възел на неподходящо място.Във всички случаи се извършва конкретна преценка като се отчита състоянието на имота, неговата стойност и стойността на необходимото преустройство. В редица решения на ВКС, освен посочените по-горе, се приема, че предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на сграда са значителни , когато стойността им надвишава 10% от стойността на целия допуснат до делба имот.За да се приеме, че са налице неудобства по-големи от необходимите, е достатъчно самите съделители /или нйкой от тях/ да твърдят конкретни неудобства с оглед преценката дали са по-големи от обичайните напр.при ремонт на сграда /основен и текущ/ и какви пречки се създават на съсобствениците за ползването на имота. Приетото от съда относно обема и себестойността на преустройствата по разделянето съответства на възприетата в съдебната практика в процентно изражение максимална стойност на преустройствата. Тази стойност се преценява наред с останалите кумулативно изискуеми законови изисквания, а също и специфики на всеки конкретен случай относно различните фактически обстоятелства. Третият въпрос също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не е налице противоречие с решение №265/2012г. по гр.д.№ 501/2012г. С него след обезсилване на недопустимо въззивно решение делото е върнато за ново разглеждане като са дадени указания да бъде извършен контрол по чл.203,ал.2 ЗУТ за законосъобразност на одобрения инвестиционен проекти да се определят процентно припадащите се за всеки обособен обект идеални части от дворното място, обслужващо създадената етажна собственост. Дяловете на съделителите в общите части от дворното място се определят според изискванията на чл.40 ЗС съобразно съотношението на стойностите на възложените имоти. Няма пречки те да се определят и след обособяване на отделните обекти от етажната собственост след реализиране на инвестиционния проект за преустройство. По отношение на петия въпрос – следва ли при обособяването на реални дялове при приложението на способа на чл.292 ГПК/отм./ съдът да включи еднакви по предназначение и приблизителни по стойност имоти, също не е налице соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, Соченото решение на ВКС е постановено при различна фактическа обстановка, в т.ч. и спор между съделителите за разпределението на дяловете. С него по жалба на съделителя с разпределен по-малък имотен дял е прието, че при разпределението по чл.353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти. В разглеждания случай са разпределени реални имотни дялове за всеки съделител и е постановено парично уравнение. Ето защо касаторът, получил по- голям по стойност имотен дял, не може да се позовава на противоречие с цитираното решение на ВКС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.05.2016г. по гр. дело № 223/2015г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: