3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.201
София,13.03. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 422/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. Л. К. действаща със съгласието на своят баща – Л. И. К. против решение №3 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 662/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- ЗК [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К., чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвела текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочила е, че в случая прави „ възражение за неправилното приложение на чл.52 ЗЗД…”Страната е заявила, че „ трябвало да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения… за да няма решения, които са противоречиви…”, което щяло да доведе и до развитие на правото.Изложено е общо, разбирането на касатора относно „ новата уредба на касационното производство”.Посочено е общо, че „ най-противоречива „ била практиката по чл.52 ЗЗД”, като накратко е изложено и разбирането на страната.Направен е извод, че „ ВКС изостава с практиката си относно прилагане на чл.52 ЗЗД…ако имало практика тя се базирала на стари решения”…Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.52 ЗЗД, като е заявено че „ в не едно определение ВКС приема, че не следва да се прилагат преписи от противоречиви решения”, затова страната не прилага такива. Интерпретирано е накратко решението на КС на РБ по к.д. №4/09г. във връзка с отпадане на думата „ съществен” в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка страната е заявила ,че „ казуса бил уникален и подлежал на казуално тълкуване от ВКС, а не на нормативно”. По чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната е посочила, че прилагането на чл.52 ЗЗД трябвало „ да бъде точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства…” Накратко е описано претърпяното от касатора К. увреждане и е посочено, че присъденото обезщетение било „ крайно несправедливо и нарушава чл.52 ЗЗД”.Въпреки твърдението, че не следва да бъдат прилагани съдебни актове, към молбата са приложени две решения на СГС и САС, за които няма данни да са влезли в сила, без да е сочена конкретната връзка с тях.
Касаторът К. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвела текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът не е развила каквито и да било доводи относими към нея. Доколкото правно необоснования довод, за това, че ВКС приемал, че противоречивите решения не следвало да се прилагат / без да е посочен поне един акт, обективиращ такъв мотив/ е относим към тези основания, следва да се отбележи, че и съобразно възпроизведения от страната текст на нормата,за да е налице установеност на противоречие при разрешаване на конкретно поставен правен въпрос, то следва съдебните актове,обективиращи такова разрешаване да бъдат най-малкото посочени с оглед обосноваване на такова противоречие, а ако тези актове са на съдилищата, то следва не само да бъдат посочени, но и приложени, както и да бъде установено, това, че са влезли в сила – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 / 09г. Не променят този извод приложените две решения на СГС и САС не само защото страната не е поставила правен въпрос, нито е разглеждала разрешаването му в противоречие с приетото от въззивния съд, а и защото тези решения съобразно приетото със задължителна практика разрешение не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК – арг. т. 2 и 3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване и развитото становище на страната във връзка с правната уредба на касационното производство, както и интерпретирането на решение на КС на РБ, тъй като те не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 662/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: