– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
гр. София 13.05.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 26.09.2018 (двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2968 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 6840/14.06.2016 година, подадена от М. В. К. за отмяна на решение № 109/13.03.2018 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 863/2017 година.
С посоченото въззивно решение съставът на Окръжен съд Русе е отменил първоинстанционното решение №1491/30.10.2017 година на Районен съд Русе, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 2795/2017 година и е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място], отрицателен установителен иск, с който е поискано да бъде признато, че не дължи на дружеството сумата от 2238.96 лева, представляваща цена на предоставени услуги по фактура № [ЕГН]/01.04.2017 година. Предвид цената на иска и установеното с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК ограничение, решението на Окръжен съд Русе не подлежи на касационно обжалване, поради което по силата на 296, т. 1 от ГПК е влязло в законна сила от датата на обявяването му-13.03.2018 година.
М. В. К. твърди, че решението на Окръжен съд Русе подлежи на отмяна, тъй като в хода на цялото исково производство „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] поддържало две различни твърдения-в отговора на исковата молба сочено, че сумата се дължала за доставени за периода от 07.02.2017 година до 14.03.2017 година, а във въззивната жалба се твърдяло, че сумата се дължала за изразяването на показанията на индивидуалния й водомер, след продължително непредоставяне на достъп. Също така е посочено, че въззивното решение не кореспондирало с установеното в хода на първоинстанционното производство, както и с показанията дадени от свидетелите по делото. То се базирало изцяло на въззивната жалба на търговското дружество, чиито твърдения били кредитирани изцяло, без да бъдат съобразени със събраните писмени и гласни доказателства. Изводът на решаващия съд бил обоснован само с приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, поради което бил неправилен. М. В. К. е направила анализ на мотивите на съдебното решение, като въз основа на него е достигнала до извод, че решението, чиято отмяна иска е неправилно. Посочила е, че това се дължи на умишлено укриване, от страна на процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място], на обстоятелства от значение за спора, които можели да бъдат събрани само и единствено с исканите от К. доказателства, които дружеството отказало да ги предостави. Освен това „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] умишлено укрило от процесуалния представител на молителката обстоятелството, че инкасаторката Р. Л. вече не е служител на дружеството. Същото било отказало да доведе посоченото лице, като свидетел в съдебно заседание, както и да предостави данни за имена, адрес и Е., на лицето, за да може то да бъде призовано. Затова разпитът на Р. Л. бил отказан, а като мотив за отказа било това, че същата вече не била служител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] и в дружеството не се съхранявали данни за нея.
Ответникът по молбата за отмяна „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 30 669/18.07.2018 година, в който изразява становище за нейната недопустимост, а ако то не бъде възприето твърди, че не са налице основания за отмяна на въззивното решение и поради това молбата за това трябва да се остави без уважение.
Предвид на горното молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК, като е с вх. № 6840/14.06.2016 година, но е подадена по пощата на 13.06.2018 година. Затова, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, молбата е подадена в тримесечен срок от влизането на решението на Окръжен съд Русе и срокът по мл. 305 от ГПК трябва да се счита спазен по отношение на всички, посочени в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК, основания за отмяна. Въпреки, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна и в установения от закона срок, тя е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК, за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите, когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче К. не е изложила твърдения.
В случая сочените от М. В. К. две различни твърдения на „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] са били направени в хода на исковото производство, поради което задължение на съда по същество е било да установи дали между тези твърдения съществува противоречие и ако констатира такова да отстрани същото, като наред с това е следвало да прецени тези твърдения, с оглед на събраните доказателства, като отрази изводите си в тази насока в постановеното по делото решение. При постановяването на същото съставът на Окръжен съд Русе е трябвало да прецени и отказът на „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] да представи исканите от М. В. К. доказателства, с оглед на останалите събрани по делото доказателства, а изводите му в тази насока се отразяват върху правилността на решението му. На тази правилност се отразяват и извършената от съда по същество преценка на събраните по делото доказателства. Затова твърдението, че въззивното решение не кореспондирало с установеното в хода на първоинстанционното производство, както и с показанията дадени от свидетелите по делото, а се базирало изцяло на въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място], чиито твърдения били кредитирани изцяло, без да бъдат съобразени със събраните писмени и гласни доказателства, като поради това изводът на решаващия съд бил обоснован само с приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, бил неправилен е такова за неправилност на решението.
С оглед на това направените от М. В. К. твърдения се основават на факти и доказателства, които са съществували и са били преценявани от състава на Окръжен съд Русе, след като са били представени в производството, по което е постановено решението. Поради това произнасянето по тези оплаквания би означавало да се извърши проверка на правилността на решение № 109/13.03.2018 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 863/2017 година. Както се посочи по-горе проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение обаче се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Същевременно в исковото производство е било отказано да бъде допусната като свидетел, посочената от молителката, Р. Л.. Този отказ би могъл да послужи като основание за допускане на отмяна на решението на Окръжен съд Русе, по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК в случай, че той е предизвикан от наличието на такива пречки за допускането й, които не са се дължали на поведението на К. и които тя не е могла да преодолее до момента на постановяване на решението. Твърдения за наличието на такива обстоятелства, обаче не са посочени в молбата за отмяна. Преценката дали определен свидетел да бъде допуснат или не принадлежи на съда, като правилността на същата не може да се проверява в производството по отмяна на влязлото в сила решение. Същевременно задължение на страната е да осигури поискания от нея свидетел, като тя разполага с достатъчно законови средства да преодолее, евентуалния отказ на насрещната страна да съдейства за това (каквото задължение тя няма). След като М. В. К. не се е възползвала от тези възможности, тя не може да санира този свой пропуск в производството по отмяна на влязлото в сила решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 6840/14.06.2016 година, подадена от М. В. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] за отмяна на решение № 109/13.03.2018 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 863/2017 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2968/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.