О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 19.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3616/2018 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№3355/10.09.2018г.,подадена от „ЮМД”,ЕООД,гр.Б.,чрез пълномощника му адвокат Ц. Б. Х.,против определение №3950/22.08.2018г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№661/2018г. по описа на съда,с което се оставя без уважение частна жалба вх.№41/09.08.2018г.,подадена от [фирма],Б.,чрез адв.Ц. Х.,насочена против определение №41/27.06.2018г.,постановено по съдията по вписванията по преписка №3505/2018г. по описа на службата по вписванията при РС-Благоевград.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че въззивното определение е неправилно,необосновано и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд,като се е позовал на приетото със задължителната практика на ВКС,че съдията по вписванията има правомощието да проверява съдържанието на акта относно дали имота е индивидуализиран, съгласно изискванията на Правилника за вписванията,е приел,че представения договор за наем,сключен за период от 10 години подлежи на вписване и отговоря на изискванията за форма,като видно от съдържанието на договора за наем,последният има за предмет е помещение за офис,представляващо 1/8 идеална част от описаната съобразно индивидуализиращите белези по КК осеметажна сграда,като е отразено,че наемателят ще ползва реално целия четвърти етаж с площ 333 кв.м и 10 броя паркоместа,разположени в ПИ,собственост на наемодателя.Съдът е посочил,че представения за вписване акт не отговаря на изискванията на закона-член 6,ал.1 б.”в” ПВ,тъй като за имота четвърти етаж,липсва описание по КК,за паркоместата липсват данни за площ и граници,а е посочен номер на имота,който бил собственост на наемодателя,съгласно приложените скици,каквито не са представени на съдията по вписванията.Съдът е стигнал до извода,че след като тези имоти въобще не са индивидуализирани в договора с техните технологични характеристики,според изискванията на горепосочената разпоредба, те не могат да бъдат вписани,съгласно приетото със задължителната практика на ВКС,цитирана в мотивите на съда,индивидуализацията на имота следва да се извърши в акта,който подлежи на вписване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,наречено”жалба-поправена”,депозирана след дадените на жалбоподателя указания от въззивния съд,като видно от съдържанието й тя е идентична с това на подадената частна касационна жалба,поради което изложението съдържа касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.
Касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.
Във връзка с първата хипотеза-член 280,ал.1,т.1 ГПК,касаторът заявява,че така постановеният отказ на съдията по вписванията, е в противоречие с основанията за отказ, изброени в разпоредбата на член 32 а ПВ, и приетото със задължителната практика на ВКС-в Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно приетото в т.6 на горепосоченото тълкувателно решение проверката,която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а от Правилника за вписванията относно това,дали представеният за вписване акт отговоря на изискванията на закона,се ограничава до това,дали актът подлежи на вписване,съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание,като отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството,че представеният акт не подлежи на вписване,също така ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма,предвидена в закона и ПВ,или ако актът няма необходимото съдържание-идентификация на страните/чл.6,ал.1б”А” ПВ/ и идентификация на имота/чл.6,ал.1 ,б.”В” ПВ/,или ако не е представена скица-копие от кадастралната карта,когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта и ако не е внесена необходимата такса за вписване,както и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на член 264 ДОПК.
Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното определение,същото не е в противоречие,а напротив в съотвествие с възприетото с горепосочената задължителна практика на ВКС-именно основанието за отказ за вписване на акта,поради липса на идентификация на имота.
Не е налице и основанието по член 280,ал.2 ГПК,което се сочи от касатора в изложението му.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното определение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3950/22.08.2018г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№661/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: